Нови доказателства: Сръбско археологическо откритие потвърждава българската власт в Ниш и Пирот през XIV век
Откритието на сръбски археолози при село Станичене, близо до Пирот и Ниш, потвърждава българската власт в региона през XIV век. Намерените златовезани одежди с монограми на цар Иван Александър Асен и ктиторският надпис доказват, че Ниш, Пирот и Свърлиг са били управлявани от български боляри, назначени от Търновград между 1331 и 1332 г. Нова статия от 19.10.2025 г. допълнително укрепва това историческо становище.
Пиротската крепост през ХІV в. била важна българска твърдина.
Значително откритие на сръбски археолози при село Станичене, близо до Пирот и Ниш, хвърля нова светлина върху средновековната история на България. Находката категорично доказва, че тези градове са били под прякото управление на Второто българско царство през първата половина на XIV век. Актуалността на откритието беше отново подчертана, след като на 19 октомври 2025 г. излезе нова статия, потвърждаваща статута на Ниш и Пирот като български градове през този период.
Откритието, което стана обект на коментар с над 120 хиляди прочитания, свързва ключови моменти от царуването на Иван Александър Асен (от 1331 г.) с териториалния обхват на държавата. През тази година България отбелязва две важни годишнини: 630 години от мъченическата смърт на цар Иван Шишман (3 юни 1395 г.) и 840 години от освободителното въстание на братята Петър и Асен (26 октомври 1185 г.).
Загадката Станичене и бунтът на Белаур
През 1331 г. Иван Александър Асен се възкачва на престола след прогонването на цар Иван Стефан, наложен от сърбите след поражението при Велбъжд (1330 г.). В родовата крепост Видин обаче остава чичото на Иван Александър, Белаур, който подкрепял сръбските протежета. Византийският автор Йоан Кантакузин описва ситуацията:
„въстанал срещу него и като отнел [от Иван Александър] част от царството, бил безпощаден и жестоко опустошавал страната“
— Йоан Кантакузин
Допреди четвърт век историците приемаха, че този конфликт е продължил цели пет години. Откритието край Станичене – малко село между Пирот и Ниш – разкрива нова времева рамка.
Ктиторски надпис и царски монограми
В края на миналия век сръбските учени откриват малък храм край Станичене с чудесни фрески от XIV век. Най-важен се оказва лошо запазеният ктиторски надпис. Той гласи, че храмът е издигнат и изписан по повеля на видните български боляри Арсений, Ефимия и Константин, по времето на благоверния цар Иван Александър и неговия чичо и наместник в областта, господин Белаур. Тъй като надписът е без необходимата цифра на индиктиона, се приема, че църквата е съградена между 1 септември 1331 г. и 31 август 1332 г. Това предполага, че Иван Александър се е помирил с Белаур и го е назначил за управител на областта Видин-Ниш преди август 1332 г.
Българската принадлежност на района е подкрепена и от уникална находка в зидан гроб край храма. Археолозите откриват останки от пребогати златовезани одежди. Тези платове, декорирани с двуглави орли (символ на най-висшите болярски степени – кесар, севастократор и деспот), съдържат цели шест златни монограма на българския владетел. Одеждите са били притежание на самия цар и вероятно са дарени на високопоставен аристократ, какъвто е бил управителят на Нишко-Пиротския район Константин или синът му Крубан, следвайки средновековен обичай.
Текстилните останки, които авторът на коментара е изследвал в Белград през 1998 г., съдържат недвусмислен подпис на владетеля:
„Иван Александър, цар на българи и на гърци“
— Надпис върху златовезани одежди, Станичене
Царят приема тази титла след победата при Русокастро през 1332 г. Наличието на тези монограми доказва, че дрехата е от епохата след 1332 г. и принадлежи на българския владетел.
Българският контрол над ключови градове
Находките от Станичене и сведенията за наместника Белаур и местния управител Константин (вероятно кесар или севастократор) показват, че Нишко-Пиротският район е бил пряко под властта на Търновград. В тази западна област се намирали важни български градове като Ниш, Свърлиг и Пирот. Допълнително свидетелство за българското присъствие е Пиротската крепост, известна като Момчилов град, построена през XIV век от българския войвода Момчил.
Макар някои сръбски и регионални историци да предлагат различни интерпретации, подчертавайки сръбското влияние в отделни периоди, археологическите факти – ктиторският надпис, датировката на храма (1331–1332 г.) и царските монограми върху златовезаните одежди – доказват, че през XIV век Ниш и Пирот са били български градове, управлявани от боляри, назначени от Търновград. Тази административна картина се запазва през цялото царуване на Иван Александър Асен.
