Нови данни от „Чанъе-6“ разкриват драстична топлинна асиметрия между двете страни на Луната
Нов анализ на проби от далечната страна на Луната, доставени от китайската мисия „Чанъе-6“, потвърждава наличието на драстична топлинна асиметрия между двете страни. Учените установиха, че материалът от далечната страна се е формирал при температура 100 °C по-ниска, отколкото тази на пробите от близката страна. Тази разлика в топлинното развитие обяснява защо далечната страна е по-планинска, с по-дебела кора и по-слаба вулканична активност.
Твърдението, че Луната притежава „две лица“, намира силно потвърждение в нови изследвания. Според тях повърхността, обърната към Земята, изглежда значително различно от тази, насочена в обратната посока. Анализът показва, че разликата между двете страни е дори по-голяма, отколкото учените предполагаха досега.
Резултати идват от анализ на скали и почва, събрани през 2024 г. от китайския роботизиран лунен космически кораб „Чанъе-6“. Тази мисия е първата в историята, която успешно доставя на Земята проби, взети директно от далечната страна на Луната.
Учените са установили, че химичният състав на минералите в пробата от далечната страна показва, че материалът се е формирал от лава, произхождаща от лунната мантия. Тази лава е била на около 100 км под повърхността и е кристализирала при температура около 1100 °C преди приблизително 2,8 милиарда години.
Сравнението с предишни 33 проби, събрани от близката страна на Луната по време на мисиите „Аполо“ на НАСА и китайския космически кораб през 2020 г., разкрива ключова разлика. Единствената проба от далечната страна, взета от „Чанъе-6“, се е формирала при температура 100 °C по-ниска от тази на предишните проби. Учените смятат, че тази температурна разлика се е запазена и до днес.
„Нашите резултати показват наличие на топлинна асиметрия между мантията на близката и далечната страна на Луната“
— Ян Ли, геолог от Университетския колеж в Лондон и Пекинския университет, ръководител на проучването
Геологът Ян Ли добавя, че тези данни приближават разбирането на „лунната дихотомия“. Двете страни се различават драстично по вулканична активност, дебелина на кората и топография. Далечната страна има по-дебела кора, е по-планинска и е силно осеяна с кратери. Вулканичната активност там е била по-слаба в миналото, което обяснява по-рядкото наличие на тъмни базалтови петна. За разлика от нея, близката страна е по-гладка и покрита основно с тъмни вулканични равнини.
Учените предлагат няколко хипотези за произхода на тази асиметрия. Една от тях е, че вътрешността на далечната страна може да е по-студена заради по-ниските количества елементи като уран, торий и калий. Тези елементи обикновено отделят топлина чрез радиоактивен разпад.
Други изследователи предполагат, че неравномерното разпределение на тези елементи, генериращи топлина, може да е резултат от удара на голям астероид или друго небесно тяло в ранното минало на Луната. Неравномерното разпределение на радиоактивни елементи е ключов фактор за топлинното развитие.
„Разбирането на произхода на лунната дихотомия е ключово за реконструкцията на историята на формиране на Луната, нейното топлинно развитие и еволюцията на кората ѝ. Това знание може да помогне и при изследването на произхода и развитието на други планети“
— Ян Ли, ръководител на проучването
