Новата стратегия на Вашингтон: Европа вече не е съюзник, а пречка

Публикуваната на 5 декември 2025 г. Национална стратегия за сигурност на САЩ бележи радикална промяна в геополитическите приоритети на Вашингтон. Документът, който отразява влиянието на крилото МАГА в Републиканската партия, официално преразглежда разбирането за американските интереси.

Основната теза е ясна: Европа вече не се разглежда като основен съюзник. Вместо това, стратегията я определя като пречка пред реализацията на стратегическите цели на Вашингтон. Тази промяна е дълбока и вероятно дългосрочна, докато настоящото крило на Републиканската партия е на власт.

Европа – идеологически противник и икономически съперник

Завоят на 180 градуса е продиктуван от няколко ключови аргумента. Първо, Европа е възприемана като идеологически противник на Вашингтон. Това става особено явно след речта на Дж. Д. Ванс в Мюнхен през февруари и настояванията за власт на националпопулистки партии в европейските страни, съмишленици на МАГА.

Второ, Европейският съюз е дългогодишен враг на радикалната десница в Америка. Сега тази десница е на власт. ЕС е разглеждан като икономически съперник, който възпрепятства диктата на Вашингтон и свързаните с него корпоративни интереси над отделните европейски държави. Ударът срещу Европа цели разединяване на ЕС, което съвпада с основните цели на повечето националпопулисти. Това би позволило на групи като real estate около Белия дом да оказват ефективен натиск и да налагат своите схеми върху безпомощните европейски страни. Дали Европа най-сетне осъзнава, че е сама?

Трето, обединена Европа е структурна пречка за развитието на добри бизнес отношения между Вашингтон и Москва. Разединена и безпомощна Европа се превръща в удобен терен за геополитически сделки и разделяне на Стария континент на „сфери на влияние“.

Русия – вече не е основен съперник

Стратегията не класифицира Русия като основен съперник на САЩ, което противоречи на анализа на НАТО. Вместо това, документът предполага, че „великите сили“ – САЩ, Китай и Русия – имат общи интереси, въпреки взаимното съперничество. Русия е прекалено близка до Китай, което не е в интерес на Америка. Вашингтон ще се опита да „придърпа“ Русия към себе си чрез взаимоизгодни „бизнес сделки“. „Дребни субекти“ като Украйна временно пречат на това сближаване, но Вашингтон и Москва „работят по въпроса“.

Дългосрочен характер на новата стратегия

Експертите предупреждават, че Националната стратегия за сигурност не трябва да се третира като временен документ. Тя отразява дълбоки промени. Трансатлантическите отношения, които бяха „трансцедентна“ ос след 1945 г. до края на Студената война, вече не са вечни. След 1990 г. съветската опасност намаля, но контролът върху Евразия остава ключов за американската хегемония. Провалът Украйна и Грузия да бъдат приети в НАТО остави стратегията за контрол върху Евразия недовършена, откривайки път за реваншизма на Путин. С Тръмп американската политика има вече 3 сериозни външнополитически постижения.

Исторически контекст и бъдещето на Европа

Поведението на Вашингтон, макар и обяснимо в по-дълъг исторически контекст, не бива да води до песимизъм в Европа. Днес Европа е много по-мощна и богата. Тя обаче е изправена пред три основни проблема:

1. Да оздрави самочувствието си и да развие потенциал на истинска международна сила, способна да проектира военна и организационна мощ, а не само „мека сила“.
2. Да промени бързо политическите, идеологическите и организационните основания на интеграцията си. Времето на либералните утопии е отминало. Масираната имиграция, зелената сделка и културният хедонизъм са критикувани като вредни.
3. Да избегне политическата поляризация и културната война, които разтърсват Америка. Необходим е исторически компромис между политиците на статуквото и умерените фракции на националпопулистките движения.

Призив за събуждане на Европа

Стратегията на Белия дом също подчертава, че Европа е изправена пред „цивилизационно заличаване“ и критикува миграционните политики, цензурата на свободното слово и спада на раждаемостта. Това предизвика остри реакции от европейски политици, включително Германия, която официално разкритикува стратегията заради критичния тон към ЕС и заради оценката, че Русия не е класифицирана като заплаха.

Европа трябва да остане многообразна в културата, образованието, местното самоуправление и социалната сигурност. Същевременно, тя трябва по-бързо да се федерализира по отношение на военната сигурност, сигурността на границите, финансовата и търговска система, иновациите и технологичната мощ. Въпреки че МАГА е на власт днес, в Америка съществуват много различни обществени течения и интереси. Един ден Америка може да се завърне като приятел на Европа. Днес обаче е време Европа не само да се събуди, но и да се изпълни с решителност.