Нова Зеландия пред демографска криза: Десетки хиляди напускат страната

Нова Зеландия е изправена пред сериозна демографска криза, тъй като десетки хиляди нейни граждани напускат страната. Данните от януари до септември показват, че 72 700 новозеландци са емигрирали. Нетният миграционен прираст през септември е бил едва 12 400 души, което е най-ниското ниво от 2013 г. насам, изключвайки периода на пандемията. Това е значителен спад спрямо 42 000 души, отчетени през септември 2024 г.

Това безпрецедентно напускане, което оказва осезаем ефект върху държава с население от 5,3 милиона души, привлича вниманието на международните медии. Новозеландското издание „Стъф“, цитирайки данни на статистическата служба, отбелязва мащаба на проблема. Възниква въпросът защо много новозеландци, често наричани „кивита“, напускат страна, смятана за желана туристическа дестинация и предпочитана от мнозина австралийци за пенсиониране.

Най-непосредствените причини за ускоряването на тази тенденция са рецесията, нарастващата безработица и жилищната криза. Тези фактори оказват растящ натиск върху домакинствата. В същото време, както се отбелязва във видеоклип на Economics Explained, новозеландците могат да разчитат на „много висок стандарт на живот, добро образование, стабилни правителства, добър достъп до здравни услуги и относително равноправна култура“.

Опозиционната Лейбъристка партия обвинява десноцентристкото правителство, заявявайки, че „кивитата гласуват с краката си“. Анализаторите обаче подчертават, че причините са свързани и със структурни особености на Нова Зеландия. Днес страната има емиграционен процент, съпоставим с този на развиващи се и дори воюващи държави. Това е най-високият процент сред страните от ОИСР.

Голяма част от напускащите се установяват в Австралия, където живеят около 10% от всички новозеландци. Географската близост и тесните двустранни отношения улесняват свободното движение на гражданите. Емигрантите често са млади, високообразовани и в началото на своята професионална кариера. Досега недостигът на кадри се компенсираше чрез имиграция от Китай и Индия, но притокът на квалифицирани работници рязко намалява. Много чужденци, пристигнали чрез либерализирани визови процедури, също избират да се преместят в Австралия.

Икономиката на Нова Зеландия е ограничена от малкия национален пазар и географската отдалеченост. Тежката промишленост не е конкурентоспособна. Италианското издание „Интернационале“ отбелязва, че „всичко, което може да се произведе в Нова Зеландия, може да бъде произведено в Азия по-евтино, в по-големи количества и по-близо до ключовите морски маршрути“. Това важи и за финансовите услуги, които трудно се конкурират със Сингапур или Сидни.

Страната развива специфични индустрии като туризъм, местни услуги, морски дейности и високопродуктивно селско стопанство. Земеделието е силно механизирано и не предлага достатъчно работни места за младите, които предпочитат градска среда. В резултат на това, половината от националния БВП вече се формира от сектора на недвижимите имоти. Това е довело до рязко поскъпване на жилищата до нива, недостъпни за много новозеландци, особено младите.

Последните данни между октомври и ноември 2025 г. показват, че нетният миграционен прираст е останал нисък – около 13 000 души, което потвърждава тревожната тенденция. Международни анализатори от ОИСР предупреждават, че Нова Зеландия може да загуби до 10% от работната си сила до 2030 г., особено в здравеопазването и образованието, ако тенденцията продължи.

Жилищната криза е във фокуса на международните медии, като средната цена на жилище в Окленд е над 1,2 млн. новозеландски долара. Това е почти двойно повече от средното ниво в Австралия. Младите новозеландци все по-често избират да учат и работят в Австралия, където имат същите държавни заеми и социални права като местните граждани. През 2025 г. правителството въведе нови стимули за задържане на млади специалисти, но ефектът все още е ограничен.

Представители на Австралийската работодателска асоциация заявиха, че притокът на новозеландски младежи е „положителен за икономиката на Австралия, но създава предизвикателства за баланса на пазара на труда“. Експерти от ООН по миграцията подчертават, че демографската криза в Нова Зеландия е пример за по-широк тренд сред малките островни държави с ограничени пазари и високи разходи за живот.

Лидерът на Лейбъристката партия призова за спешни реформи в образованието и здравеопазването, като посочи, че

„ако не се предприемат мерки, страната ще загуби цяло поколение“.

Перспективите за обръщане на тенденцията изглеждат ограничени. Премиерът Кристофър Лъксън заявява, че решението е

„да се изгради дългосрочна перспектива, която да убеди гражданите да останат“.

През 2009 г. тогавашният премиер Джон Кий си постави за цел „да настигне Австралия до 2025 г.“. Днес в Уелингтън коментират с ирония, че по-реалистична цел би била „да изпреварим Фиджи до 2050 г.“.

Вижте също: Меган Маркъл открива магазин в Холивуд, признава любовта си към Хари