Нова ЦИК: Предстои смяна на състава, мандатът изтича през май 2026 г.
Промените в Изборния кодекс и състава на ЦИК са на дневен ред, но депутатите отлагат решенията. Мандатът на настоящата ЦИК изтича през май 2026 г., което налага спешни действия. Обсъждат се различни предложения за подобряване на изборния процес.
Мандатът на членовете на настоящата ЦИК изтича след 6 месеца. Машинният вот най-вероятно ще се отмени. Снимка: Румяна Тонева
Депутатите продължават да отлагат промените в Изборния кодекс. Вече година приетите на първо четене предложения чакат разглеждане. Промените в изборните правила у нас традиционно се случват в последния момент. Това предизвиква критики от експерти и противоречи на европейските практики. Подобни изменения трябва да се правят след задълбочена дискусия и поне един цикъл преди изборите.
Парламентът разглежда множество предложения за промени. Гласуването им на първо четене беше през януари. Разместване на мандати и влизането на „Величие“ в 51-ото Народно събрание промени дневния ред. Сега се обсъжда прекрояване на Централната избирателна комисия (ЦИК). Нейният състав не отразява актуалното разпределение на политическите сили. Според закона обаче комисията отразява парламентарното представителство към момента на назначаването ѝ.
Настоящият състав от 15 членове е избран през май 2021 г. Затова липсват представители на нови партии като „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. ГЕРБ-СДС имат четирима представители, докато „Има такъв народ“ и БСП са с по трима. ДПС и „Демократична България“ имат по двама членове. В ЦИК присъства и представител на „Изправи се! Мутри вън!“, Росица Матева, която е зам.-председател. Председателката Камелия Нейкова е номинация на ИТН. Нейни заместници са Димитър Димитров (ГЕРБ), Емил Войнов (БСП) и Цветозар Томов (ДБ).
От „Възраждане“ предлагат увеличаване на членовете на комисията от 15 на 25 души. Досега това предложение не е минавало. Ако не се гласува нов текст за състава, ЦИК не може да бъде обновена предсрочно. Мандатът на настоящата ЦИК изтича през май 2026 г. Тогава парламентът трябва да излъчи нови хора, а президентът Румен Радев да подпише указ за назначението им. Това означава, че промените в кодекса трябва да се придвижат спешно. Алтернативата е управляващите да изчакат пролетта и накуп да заложат нови правила и нови комисари.
ДПС-НН имат явно нежелание Камелия Нейкова да продължи да оглавява ЦИК. Изнервящо за тях е и присъствието на дългогодишния секретар Севинч Солакова. През март Хамид Хамид поиска оставката на Нейкова от парламентарната трибуна. Поводът беше преразпределението на мандатите и влизането на „Величие“. Лидерът Делян Пеевски също призова за нова ЦИК, обвинявайки я за лоша организация на вота.
От кого е назначена ЦИК – от президента. Аз го призовавам, щом има толкова съмнения, да се избере нова. Защо ЦИК не си свърши работата? Ако има някакви нарушения, което не може да кажем ние, а КС – да каже кой е виновен. Аз още преди казах, че ЦИК с този състав е компрометиран и обвързан с една конкретна партия.
Комисията създаде напрежение и за ДПС, и за БСП заради регистрациите на партии за последните избори. Тогава и в двете партии имаше вътрешни разпри. Севинч Солакова беше обвинявана, че е помагала на алианса на Ахмед Доган. Сега, след като Николай Цонев стана зам.-председател на новата партия на Доган, нетърпимостта към Камелия Нейкова е още по-явна. Нейкова е бивш зам.-министър на Цонев и заедно учредиха партията му „Нова алтернатива“. Тя остана в ръководството 10 години, до 2022 г.
Според Изборния кодекс, месечното възнаграждение на председател на ЦИК е равно на това на министър. Заместниците получават 90% от министерската заплата, а членовете – 85%. За миналата година Камелия Нейкова е декларирала 202 683 лв. от заплати, което прави по 16 891 лв. на месец.
Пет проекта за изменение на Изборния кодекс са минали на първо четене. Те са от „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“, „Възраждане“ и ИТН. Работна група трябваше да изчисти текстовете, но не е обявила публичен резултат. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество пет дела, свързани с касирането на парламентарните избори.
Основните предложени промени включват: създаване на преброителни центрове, преброителни машини вместо сегашните устройства за гласуване и чистене на „мъртвите души“ от избирателните списъци. От БСП предлагат списъците да се изготвят на база гласувалите на предходните избори. ИТН пък предлага да се ползват данните от НСИ от последното преброяване. От „Възраждане“ настояват за премахване на хартиената бюлетина и преход към пълно машинно гласуване с одит на машините.
Неуреден остава избирателен район „Чужбина“. „Възраждане“ иска да се режат секции извън ЕС. Въвежда се видеозаснемане на приемането и проверката на протоколите. ЦИК настоява за по-високи глоби за членове на комисии, които възпрепятстват видеонаблюдението. Спори се дали видеозаснемането да се ползва при оспорване на резултатите. Проблемът с хартията за устройствата, ако остане машинният вот, също е на дневен ред. ЦИК иска изрично да се разпишат условията и редът, при които БНБ доставя специализираната хартия. Комисията предлага и машините за гласуване да бъдат определени като „вещи със специално предназначение, свързани с националната сигурност“.
