Нова тенденция в САЩ: Ресторанти с минипорции заради „Оземпик“ вълната

Американската кулинарна сцена претърпява промени. Ресторанти започват да предлагат минипорции в отговор на нарастващата популярност на медикаменти за отслабване като „Оземпик“. Тази тенденция отразява променящите се хранителни навици на потребителите.

Лина Аксмахер, жителка на Ню Йорк, е пример за тази промяна. След като започва да приема „Оземпик“, тя сваля девет килограма и апетитът ѝ намалява значително. Въпреки липсата на желание за десерти и коктейли, тя иска да продължи да се храни навън, но без да плаща за големи порции.

Някои заведения вече се адаптират. Ресторант Le Petit Village в Ню Йорк, както и други, е променил менюто си. Те предлагат по-малки ястия на по-ниска цена. Това решение е пряко свързано с бума на GLP-1 рецепторни агонисти – лекарства като „Оземпик“, „Уегови“ и „Мунджаро“.

Тези медикаменти, които първоначално са за лечение на диабет, сега се използват широко за контрол на наднорменото тегло. Приблизително един на всеки осем американци приема такива лекарства, според проучване на KFF от ноември. През декември FDA дори одобри първата таблетна версия на „Уегови“, което разширява достъпа.

Лекарствата създават усещане за ситост, имитирайки стомашно-чревен хормон. Аристотел Хацигеоргиу, собственик на пет ресторанта в Ню Йорк, забелязва промяната. Той вижда, че клиентите оставят „големи количества“ храна в чиниите си.

„Когато излизах от ресторанта, забелязах, че хората ядат много по-малко – по едно хапване тук, една глътка там, и това е всичко“, разказва той.

В отговор на това, Хацигеоргиу въвежда меню с по-малък бургер, намалено количество пържени картофи и малка напитка за осем долара. Тази опция се оказва изключително успешна, привличайки както потребители на „Оземпик“, така и други, търсещи по-достъпни ястия в скъпия Ню Йорк.

Макар че цените на „Оземпик“ и подобни медикаменти остават високи, анализаторите предвиждат тяхната постепенна достъпност. Тази тенденция води до значителна промяна в хранителните навици на американците, отбелязва Марион Нестле, диетолог от Нюйоркския университет.

„Когато храната, която е била едно от големите удоволствия в живота, се превърне в твой враг, това променя всичко“, казва тя.

Нестле предупреждава, че дългосрочните физиологични и социални последици от масовата употреба на тези лекарства все още не са напълно ясни. Тя описва ситуацията като „огромен човешки експеримент“.

Лина Аксмахер понякога прекъсва приема на „Оземпик“, за да „се порадва малко повече на живота“. Тя цени усещането за глад и насладата от яденето на желана храна. Въпреки това, лекарството ѝ е помогнало да изгради по-здравословни навици, като намаляване на алкохола и повече спорт. Тази промяна в потребителските навици може да доведе до по-голяма адаптация в ресторантьорския бизнес, подобно на други американски тенденции за удобство.