Нов модел за финансиране в културата: Директорите излизат от политиката, артистите влизат в електронен регистър

Министърът на културата Найден Тодоров предлага мащабни промени в Закона за закрила на културата. Те предвиждат изцяло нова наредба за финансиране и категоризиране на държавните институти. Основната цел е осигуряване на средства за творчески продукти на световно ниво. Промените вече са публикувани за обществено обсъждане от ресорното министерство.

Настоящият модел с делегирани бюджети и собствени приходи осигурява само базова устойчивост. Той обаче силно ограничава финансовата автономия на културните институти. Директорите нямат право да управляват самостоятелно дори средства, останали от други програми. Това пречи на инвестициите и развитието на сектора. Директорите на културни институти настояват за нова методика на финансиране от дълго време, за да гарантират качеството на продукциите.

Бюджетът за сценични изкуства през 2025 г. възлиза на 209,6 милиона лева. Над 85% от тези средства са предназначени за заплати на персонала. Останалите пари за творческа дейност и издръжка са крайно недостатъчни за конкурентоспособност. Министър Найден Тодоров подчертава, че сценичните изкуства остават най-големият и най-неясният разход в системата. Планирано е и увеличение на общия бюджет на министерството с 65 млн. лв. за следващата година.

Проектът включва активиране на електронен регистър на професионалните артисти и специалисти. Този инструмент по закон трябваше да работи от началото на 2025 г. Сега нормативната уредба ще прецизира какви точно данни да се събират в него. Въвеждат се нови дефиниции за професионален артист, културен продукт и специалист в сферата на културата. Законът дава следното определение:

Професионален артист е лице, което упражнява професионална дейност в областта на културата и/или изкуствата, свързана със създаване и/или изпълнение на културен продукт.

Директорите на културни институти вече няма да могат да заемат ръководни длъжности в политически партии. В момента те имат забрана само за търговска дейност извън научните и културните среди. Към април 2023 г. в България функционират 103 държавни културни института. Регистрирани са 3445 културни организации и 4604 самоосигуряващи се лица. Промените целят по-голяма прозрачност и професионализъм в управлението на тези структури.

Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов коментира грешки при предишното пренасочване на средства от наследство към сценични изкуства. Депутатите вече приеха на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Националният фонд „Култура“ разполага с близо 80 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Независимият сектор обаче критикува фонда за хаотично разпределение на средствата. Обсъждат се и социални мерки като ваучери за културни продукти за уязвими групи.

Терминът „културно-историческо наследство“ също ще бъде променен в новия закон. Текстовете ще изяснят понятията „култура“, „културна организация“ и „културни ценности“. Ако законът бъде приет, Министерството на културата ще разполага с 12 месеца за изготвяне на новите правила. Това трябва да създаде по-гъвкав модел за управление на ресурсите в сектора.