Нов европейски курс: €10 милиарда за 1.5 милиона достъпни жилища – София обсъди кризата
Конференция в София, организирана от евродепута Елена Йончева, очерта новия европейски курс в жилищната политика, фокусиран върху сигурността и социалното право на достъпен дом. ЕС подготвя инвестиционна платформа с €10 милиарда за 1.5 милиона жилища, докато България работи по Национална стратегия до 2050 г. и мащабни програми за саниране. Форумът подчерта, че високите цени и административната тежест са сериозна икономическа заплаха, а близо 36.2% от българите живеят в пренаселени жилища.
Снимка: BulFoto
„Достъпното жилище е социално право, а не луксозна стока“ – това беше основният акцент на конференцията „Достъпни жилища: В търсене на най-добрите решения в Европа“, проведена в София на 3 октомври. Форумът, организиран от евродепутата Елена Йончева, събра представители на европейски институции, държавната и местната власт, и строителния сектор, за да дискутират растящите строителни разходи, високите ипотечни лихви и административните пречки пред жилищния достъп.
Европейският отговор: Сигурност, а не лукс
Европейският съюз предприема решителни мерки за справяне с жилищната криза. Елена Йончева подчерта, че Европейският парламент вече е създал специална комисия за анализ на кризата. Освен това Европейската комисия подготвя Европейски план за достъпни жилища, който трябва да бъде финализиран до края на годината.
В рамките на този план предстои създаването на паневропейска инвестиционна платформа съвместно с Европейската инвестиционна банка. Тази платформа ще разполага с 10 милиарда евро през първите две години, с цел изграждането на около 1,5 милиона достъпни жилища. Инициативата предвижда и облекчени административни процедури, както и нов подход към регулирането на наемите.
Йончева даде пример с Виена, където половината от жителите живеят в модерни, субсидирани или социални апартаменти, подчертавайки, че когато се говори за достъпни жилища, трябва да се има предвид и тяхното качество. Тя отбеляза, че въпреки високия процент на собственост (84-86%) в България, младите хора срещат трудности поради рекордния ръст от 101% в цените на имотите за последните 11 години.
„Жилището е част от нашата сигурност – както индивидуална, така и колективна. Достъпното жилище е социално право, а не луксозна стока“
— Елена Йончева, независим член на Европейския парламент
България наваксва със стратегии и саниране
Регионалният министър Иван Иванов потвърди, че темата е „изключително актуална“, тъй като цените растат в целия ЕС. Той акцентира върху необходимостта от комплексен подход и стратегическо планиране, тъй като страната е изостанала в тази посока.
Министър Иванов представи Националния план за възстановяване и устойчивост, по който ще бъдат санирани над 1000 жилищни сгради за над 1,1 млрд. лева. По първия етап на програмата са обновени близо 2000 блока, като вторият етап е с бюджет от 2,5 милиарда лева и е в подготовка.
Предвижда се държавата да осигури безплатно саниране без съфинансиране от гражданите. Новата програма по Социалния фонд за климата ще финансира изцяло обновяването на сгради, в които 75% от обитателите са енергийно бедни.
„Млади хора с осигурено бъдеще и жилище са стимул за подобряване на демографската ситуация в страната“
— Иван Иванов, Регионален министър
Данните отразяват икономическа заплаха
Борха Хименес Ларас, докладчик на Европейския парламент в Специалната комисия за жилищната криза, изнесе тревожни данни за ЕС. Ларас посочи, че цените на жилищата са се повишили с 48%, а наемите – с 18%, като наемът вече заема до 40% от дохода. Той определи това не само като социална криза, но и като икономическа заплаха, която възпрепятства движението на талантите.
В България ситуацията е още по-сериозна: 36.2% от българите живеят в пренаселени жилища, което представлява едно от най-високите нива в Европа. Кметът на община Джебел Неджи Али добави, че цените на новото строителство у нас са нараснали със 103%, а близо 22.5% от хората не могат да отопляват домовете си.
Бюрокрацията и строителният сектор
Участниците във форума бяха единодушни, че административните и регулаторни спънки трябва да бъдат премахнати. Инж. Илиян Терзиев, председател на Камарата на строителите в България, подчерта, че държавата има ключова роля в създаването на прозрачност.
Според него, ако държавата уреди правилата и поеме част от разходите за земя, инфраструктура и финансиране, цената на едно жилище може да падне до около 1000 евро на квадратен метър. Той призова за драстично съкращаване на сроковете за издаване на разрешения за строеж от до две години до шест месеца.
От своя страна, представителите на местната власт, като кмета на Белица Радослав Ревански, настояха за силно партньорство между общините, държавата и бизнеса, които трябва да се възприемат като партньори, а не като „субекти, които искат само да усвоят и да откраднат пари“.
Ролята на банките за развитие
Захарина Тодорова от Българската банка за развитие (ББР) акцентира върху ключовата роля на банките за развитие в осигуряването на финансиране. Тя цитира данни, според които европейските банки за развитие са подкрепили над 380 хиляди проекта за достъпни жилища на стойност около 50 милиарда евро.
Тодорова уточни, че тези банки не заместват частния сектор, а го допълват, като коригират пазара там, където той сам не може да осигури решения. Жилищната политика е фактор за социално приобщаване и устойчиво развитие на обществото.
