Нов анализ на данни от „Касини“ потвърди: Океанът на Енцелад съдържа градивните елементи на живота
Повторен анализ на данни от сондата „Касини“ потвърди наличието на сложни органични молекули в океана на Енцелад, ледения спътник на Сатурн. Откритието, публикувано в „Нейчър астронъми“, подкрепя идеята, че луната може да поддържа живот, и стимулира плановете за бъдещи мисии за директно изследване на повърхността ѝ.
Снимка: NASA
Учени потвърдиха наличието на сложни органични молекули в океана на Енцелад, ледения спътник на Сатурн. Това откритие, базирано на повторен анализ на данни от сондата „Касини“, засилва хипотезата, че тази малка луна предлага благоприятни условия за потенциален извънземен живот. Резултатите от изследването са публикувани в престижното списание „Нейчър астронъми“.
Дълги години Енцелад, бяла топка с диаметър едва 500 километра, беше смятан за твърде студен и негостоприемен. Всичко се промени с мисията „Касини“ (2004-2017 г.), която разкри съществуването на огромен солен океан, скрит под дебела ледена кора. В района на южния полюс сондата откри и мощни гейзери, които изхвърлят ледени частици от океана директно в космоса.
Тези частици формират един от пръстените на Сатурн и дадоха на учените уникална възможност да „опитат“ състава на океана, без да се налага кацане. Първоначалните анализи откриха соли, метан и дори фосфор, но оставаше въпросът дали засечените органични молекули произхождат наистина от дълбините на Енцелад, или са се образували по-късно под въздействието на космическата радиация.
Новото изследване се фокусира върху данни от 2008 г., когато „Касини“ прелита изключително близо до луната и улавя „прясно изхвърлени“ ледени зърна, само минути след като са напуснали гейзерите. Задълбоченият химичен анализ, продължил години, доказва, че сложните органични съединения, включително прекурсори на аминокиселини, действително идват от океана. Това е ключово доказателство, че средата под леда е химически богата и активна.
„Потвърждението за наличието на тези молекули, за което нямаше големи съмнения, е допълнителен камък в сградата“
— Каролин Фрайсине, астрохимик
Планетологът и съавтор на изследването Франк Поцберг обяснява, че тези открития доказват, че сложните органични молекули не са просто продукт на продължително излагане на космически условия, а наистина се намират в океана на Енцелад. Успехът на анализа се дължи и на прилагането на модерни технологии като машинно обучение и изкуствен интелект за обработка на стари данни, което отваря нови врати за научни открития.
„Все още има много данни от отминали мисии, които могат да бъдат извлечени“
— добавя Фрайсине.
Въпреки вълнуващите резултати, учените са категорични, че за окончателен отговор на въпроса има ли живот на Енцелад, е необходима нова мисия. Европейската космическа агенция (ЕКА) вече проучва възможността за изпращане на апарат, който да кацне близо до гейзерите на южния полюс и да събере проби директно от повърхността. Подобна мисия би осигурила безпрецедентна информация за химичния състав на океана.
Интересното е, че дори ако бъдещите изследвания не открият живот, това също ще бъде научно откритие от огромен мащаб. То би повдигнало фундаменталния въпрос защо живот не е възникнал в среда, където изглежда, че всички необходими условия са налице.
