Носът разкрива ранните стадии на Алцхаймер чрез щадяща биопсия

Учени от университета „Дюк“ в САЩ идентифицираха революционен метод за ранна диагностика на болестта на Алцхаймер. Те използват минимално инвазивна биопсия на обонятелната цепка в носната кухина. Тази процедура улавя имунни и неврологични промени, идентични с тези в гръбначномозъчната течност. Тези сигнали се появяват дори при хора без проблеми с паметта или мисленето. Изследването е ръководено от Брадли Голдщайн и предлага нов поглед към заболяването.

Минимално инвазивната биопсия на обонятелната цепка разкрива патологични промени още преди появата на първите когнитивни симптоми. Тези открития позволяват изучаване на болестта в нейния най-ранен и лечим стадий. Резултатите от проучването са публикувани в престижното научно списание Nature Communications.

„Тези открития позиционират вземането на проби от обонятелна цепка като практична стратегия за изучаване на патобиологията на алцхаймер в най-ранния и най-лечим стадий“

Обонятелният епител се намира дълбоко в горната част на носната кухина. Той е изпълнен със специализирани неврони, които откриват миризми. Тези клетки пренасят сигнали директно към мозъка. Те се свързват с енториналния кортекс, който обработва паметта. Обонятелният епител е пряко свързан с енториналния кортекс, който е сред първите зони, увредени при Алцхаймер. Цереброспиналната течност също се оттича през близките лимфни пътища. Това излага имунните клетки в носа на биохимични сигнали от самия мозък.

Екипът на Брадли Голдщайн е работил с 22-ма доброволци. Участниците са били разделени на три групи. Шест души са били в отлично здравословно състояние. Седем са имали клинични симптоми на заболяването. Девет са били в предклинично състояние с анормални биомаркери, но без видими симптоми. Всеки участник е преминал през процедура в будно състояние. Малка четка, водена от носна камера, е събрала повърхностни клетки от носа.

Изследователите са каталогизирали общо 220 509 клетки чрез РНК секвениране. Анализът включва Т-клетки, макрофаги и обонятелни сензорни неврони. В предклиничната група тъканта е показала модел на имунна активация. Този модел напълно съвпада с промените в гръбначномозъчната течност. Имунните клетки CD8 T са три пъти по-активни при пациенти в предклиничен стадий в сравнение със здрави хора. При застрашените пациенти 13,4% от тези клетки са били активирани спрямо 4,1% при контролната група.

Допълнителни проучвания показват, че загубата на обоняние е сред първите физически признаци на невродегенерация. Промените настъпват в нервните влакна между locus coeruleus и обонятелния булб. В тези зони микроглията започва да разгражда връзките в много ранен етап. Тестове за разпознаване на миризми могат ефективно да проследят прогресията на болестта. Експерти от Университета Макгил посочват огромното значение на тези ранни тестове. Отлагането на симптомите на деменция само с пет години може да намали тежестта на заболяването с над 50%.

Връзката между метаболизма и когнитивното здраве също остава ключов фактор. Изследванията потвърждават, че рискът от алцхаймер расте от затлъстяване поради ускореното натрупване на вредни протеини. Поради силната зависимост от инсулиновата резистентност, някои учени дори наричат болестта на Алцхаймер диабет тип 3.

Представеното изследване от университета „Дюк“ е само доказателство за концепцията. Необходими са по-мащабни проучвания с повече участници. Те трябва да съчетаят назалните биопсии с мозъчни изображения и дългосрочно проследяване. Прогнозите сочат, че случаите на деменция може да се утроят до 2050 г. Подобен медицински напредък е от решаващо значение за бъдещата превенция.