Нобел по химия 2025: Триумф за „молекулярната архитектура“ и създаването на MOFs

Нобеловата награда за химия за 2025 г. бе присъдена на трима изтъкнати учени за техния принос в разработването на така наречените „металоорганични структури“ (MOFs). Лауреати тази година са Сусуму Китагава от Япония, Ричард Робсън от Великобритания и Омар Яги от Йордания.

Откритията на тримата учени са в сферата на „молекулярната архитектура“. Те създадоха нов тип молекулярни структури, които имат големи пори. Тези порести материали са способни да пропускат и улавят газове и други химикали през огромни вътрешни пространства. (Според информацията, наградата бе обявена официално през последните 48 часа.)

Метал-органичните рамки (MOFs) представляват кристални структури. Те са изградени от метални йони, свързани с органични молекули. Този подход подчертава значението на материалознанието за решаването на глобалните екологични и технологични предизвикателства.

Приложенията на тези революционни структури са изключително широки. Те могат да бъдат използвани например за извличане на вода от атмосферата в пустинни райони. Освен това MOFs предлагат ефективен метод за улавяне на въглероден диоксид и за сигурното складиране на токсични газове.

Наградата е придружена от значителна парична премия. Тя възлиза на 11 милиона шведски крони (приблизително 1.2 милиона щатски долара). Официалната церемония по награждаването ще се проведе на 10 декември 2025 г.

Лауреатите имат силни международни връзки. Сусуму Китагава е японски химик, базиран в Университета в Киото. Ричард Робсън е британски учен, свързан с Университета в Мелбърн. Йорданецът Омар Яги работи в Калифорнийския университет в Бъркли.

Вижте също: Директорът по ИТ на НАТО: Хибридните атаки стават все по-чести, войната на бъдещето е кибер

Вижте също: Аварийно кацане в Барселона: Висш военен почина на борда на полет на British Airways

Вижте също: xAI на Илон Мъск обещава първата изцяло AI-генерирана игра до края на 2026 г.