No-till: Иновативният метод, който спасява българското земеделие от сушата и утроява добивите
Консервационното земеделие, или методът no-till (без оран), се утвърждава като ключов инструмент за борба със сушата в България. Чрез запазване на влагата в почвата, методът позволява на стопаните да утроят добивите си от култури като царевицата, които в момента страдат от рекордно ниски резултати. Освен икономическите ползи (70% намаление на амортизацията), no-till има и важна екологична роля, превръщайки обработваемите земи в депа за въглерод.
Снимка: БТА/Архив
Климатичните промени и неравномерното разпределение на валежите поставят сериозни предизвикателства пред българските зърнопроизводители. За поредна година сушата доведе до изключително слаби добиви, като засегна дори традиционни култури като дини и пъпеши. По данни на земеделското министерство, средното ожънато количество царевица през октомври 2025 г. е около 220 кг на декар, което е драстичен спад спрямо 600 до 1000 кг/декар, регистрирани преди десетилетие.
В отговор на климатичната криза, земеделският бизнес все по-често се насочва към иновативни решения. През последните 10 години в България набира популярност консервационното земеделие, известно като метода no-till (без оран). Този способ позволява на стопаните да сеят, без да обработват почвата дълбоко, като по този начин се запазва влагата и се повишават добивите.
„Не вали по-малко, но има промяна в самото разпределение на валежите за последните 15 години наблюдаваме дълги сухи периоди, последвани от ударни извалявания.“
— Д-р Симеон Матев, Климатолог
Д-р Матев подчертава, че дори в най-засегнатия район на Добруджа общата годишна сума на валежите може да се увеличава, но критичният проблем остава липсата на дъжд в най-важните фази за развитието на културите. Именно тук no-till демонстрира своята ефективност.
Александър Китев от Асоциацията на българските но-тилъри обяснява, че методът имитира природните процеси и се прилага в света повече от 40 години. У нас, въпреки че преди две години се е прилагал върху едва 4% от земите (129 хил. хектара), делът му бързо нараства, тъй като резултатите са красноречиви.
„При оране губим около 60-80 литра вода на квадратен метър. Допълнителните обработки, които са примерно дисковането, губи около 15-20 до 25 литра на квадратен метър. От оставената гола почва можем да загубим 100 и нагоре литра на квадратен метър. Реално това са литрите, които не достигат юли и август месец на пролетниците, за да може да се получи някакъв добив от тях.“
— Александър Китев, Асоциация на българските но-тилъри
Благодарение на запазването на почвената влага, стопаните, прилагащи no-till, могат да постигнат двойно и тройно по-добри резултати. Например, в стопанство в Бяла, Русенско, където традиционното земеделие дава 200–250 кг царевица, консервационният метод осигурява 560–580 кг. Това доказва, че консервационното земеделие позволява добивите да се увеличават двойно и тройно, осигурявайки стабилност срещу сухите периоди.
Освен че no-till изключва дълбоката оран, като спестява до 100+ литра вода на квадратен метър, той носи и значителни икономически ползи. Чрез използване на по-малък обем техника за по-кратко време, разходите за амортизация на техниката падат със 70% спрямо традиционното земеделие. Допълнителен бонус е намаляването на разходите за гориво и труд.
От екологична гледна точка, консервационното земеделие има потенциално глобално значение. То не само подобрява качеството на почвата и намалява ерозията, но и намалява емисиите на въглероден диоксид, тъй като консервационното земеделие превръща почвите в депа за въглерод. През последните дни в България се провеждат обучения и семинари, насочени към разширяване на тези практики, включително прилагането на техники като strip-till (което намалява нарушаването на почвата с около 30%) и използването на покривни култури за допълнително задържане на влагата и подобряване на биоразнообразието.
Въпреки очевидните предимства, методът среща и предизвикателства. Някои фермери изразяват опасения относно първоначалното уплътняване на почвата и потенциалното увеличаване на плевелите и вредителите, което налага нуждата от специализирана техника за торене и контрол. Традиционните земеделци също посочват, че необходимостта от адаптация към нови методи може да е пречка за по-бързото разпространение.
Климатологът д-р Симеон Матев предупреждава, че неравномерното разпределение на валежите ще се запази през следващите 2-3 десетилетия. Освен суша, климатичните промени носят по-ранни слани и късни пролетни замръзвания, докато топлите зими правят култури като ечемика неустойчиви. На този фон, пшеницата остава единствената зърнена култура, която се развива сравнително добре през последните години, но бъдещето на пролетниците изглежда пряко свързано с иновации като no-till.
