Нина Петкова от „Пълмед“: Превенцията е ключова за справяне с младежката агресия, а пациентът има нужда от човешки поглед към страданието си
Клиничният психолог Нина Петкова от УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ посочва, че превенцията е ключовият инструмент за справяне с растящата младежка агресия. Тя подчертава, че ефективната работа изисква сътрудничество между психолога, семействата и училището. Д-р Петкова набляга и на нуждата от интегрирана психологическа подкрепа в болничната среда, тъй като грижата за душата е съществена част от цялостното лечение на пациента.
Нина Петкова от „Пълмед“, Клиничен психолог
Д-р по психология Нина Петкова е клиничен психолог в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ в Пловдив, като работи и като психотерапевт и консултант по когнитивно-поведенческа терапия. Тя придобива докторска степен по психология през 2025 г., след като завършва „Психология“ във ВТУ и „Клинична психология“ в СУ. В своята практика д-р Петкова подчертава, че грижата за психичното здраве е неделима част от цялостното лечение.
Превенцията е отговорът срещу младежката агресия
Агресивното поведение сред младежите остава един от най-актуалните проблеми в обществото. Според клиничния психолог Нина Петкова, превенцията е ключовата дума за справяне с агресивното поведение при младежите.
Причините за разрушителните форми на агресия са комплексни. Те са многофакторни и винаги строго индивидуални. Д-р Петкова откроява като най-често срещани фактори семейната среда, личностовите особености на младежа, специфичните импулсивни реакции за възрастта, процесът на изграждане на идентичност и силната нужда от принадлежност към определена социална група. Тя дава пример със случая в Русе, при който група младежи нападнаха полицай, посочвайки, че подобни прояви отразяват не само лични, но и социални дефицити в емоционалната регулация. Причините за разрушителните форми на агресия са многофакторни и строго индивидуални, като генезисът им често се формира в семейството.
Агресията придобива деструктивен характер, когато се превръща в средство за самоутвърждаване и демонстрация на сила в групата. За да бъде овладян този процес, е необходима системна работа както с подрастващите, така и с техните семейства. Ефективната превенция изисква задължително сътрудничество между психолога, семействата и училището.
Ролята на психолога в болничната среда
В практиката си в ДКЦ и УМБАЛ “Пълмед” хората най-често търсят помощ за справяне със състояния от тревожния спектър, депресивни състояния, кризи в междуличностните отношения и трудности при приемането на лоши новини и прогнози. Значителна част от пациентите имат и психосоматични оплаквания, за които конвенционалната медицина не открива биологична причина.
Добрата новина е, че все повече хора преодоляват стигмата, свързана с търсенето на психологична помощ, осъзнавайки, че психотерапията е инвестиция в здравето и повишаването на качеството на живот. Интегрирането на психологическа подкрепа в болничната среда е съществена част от цялостното лечение. Когато пациентът се чувства разбран, той е по-спокоен, по-способен и по-съдействащ в оздравителния процес.
Д-р Петкова подчертава, че стресът и фазите на приемане на лоши новини са пряко свързани с промени в биохимията, които влияят пряко върху възстановяването. Пациентът има нужда от човешки поглед към страданието си – без сложни медицински термини и без теми табу. Страхът и тревожността от тежка диагноза или операция са естествени, но психологът работи с пациента за възстановяване на връзката с реалността, като използва техники за емоционална регулация и когнитивно-поведенчески интервенции.
Разликата между психолог и психиатър
Д-р Петкова използва метафора, за да обясни разликата между двете професии. Тя сравнява психолога и психиатъра с архитект и конструктор при изграждането на къща. Психологът и психиатърът работят съвместно, като психиатърът е „конструкторът“ (осигурява здравината с медикаменти), а психологът е „архитектът“ (работи с мислите и емоциите).
Психиатърът, като лекар, предписва медикаменти, когато психичното заболяване застрашава нормалното функциониране. Психологът работи с емоциите и преживяванията, помагайки на пациента да осъзнае аспекти от личността си, които несъзнателно поддържат страданието. Съвместната работа между двамата специалисти е често необходима, особено при сложни или хронични случаи, за постигане на интегрирана и най-ефективна грижа.
