Николай Младенов оглавява ключов комитет за управлението на Газа

Бившият български министър на отбраната и външните работи Николай Младенов ще поеме изпълнителния комитет за следвоенното управление на Ивицата Газа.

Тази структура е част от плановете за стабилизиране на региона. Новината е съобщена пред „Файненшъл таймс“ от двама източници, запознати с подготовката.

Комитетът ще координира работата между „Съвета за мир“ и палестински технократен орган. Този орган ще отговаря за ежедневното управление на Газа.

Младенов е известен с дългогодишния си опит като специален координатор на ООН за Близкия изток. Той често е действал като посредник между Израел и Хамас.

Изпълнителният комитет не е фигурирал в първоначалните планове. Той обаче е добавен като нов елемент в структурата.

Междувременно, Тони Блеър отпадна от разглеждане за участие в „Съвета за мир“. Това стана след възражения от няколко арабски и мюсюлмански държави.

Причината е увредената му репутация заради подкрепата му за инвазията в Ирак през 2003 г.

Имаше и опасения, че палестинците може да бъдат маргинализирани. Макар Тръмп първоначално да оцени Блеър като „много добър човек“, той призна още през октомври, че трябва да се прецени дали бившият премиер е „приемлив избор за всички“.

Блеър е участвал в разработването на планове за Газа повече от година. Той е координирал идеи с Джаред Къшнър. Според негов съюзник, „Съветът за мир“ ще се състои от действащи държавни ръководители.

Под него ще функционира по-малък изпълнителен комитет. Очаква се в него, редом с Младенов, да участват Къшнър, съветникът на Тръмп Стив Уитков и висши представители от арабски и западни държави.

Въпреки това е възможно Блеър да получи друга роля в бъдещите управленски структури. Според източници „американците го харесват, а израелците също“.

Планът на Тръмп за прекратяване на войната между Израел и Хамас е представен преди повече от два месеца. Той остава блокиран въпреки обявеното тогава крехко примирие.

Ивицата Газа е разделена между зони, контролирани от Хамас, и такива под контрола на Израел. Президентът обяви, че други членове на „Съвета за мир“ ще бъдат държавни лидери, но към момента не са направени назначения.

Българският дипломат Николай Младенов ще застане начело на ръководството на Газа. Това е според публикация във „Файненшъл таймс“.

Като част от следвоенната управленска структура за Газа, ще бъде създаден изпълнителен комитет. Той ще бъде оглавен от бившия пратеник на ООН за Близкия изток и бивш министър на външните работи на България Николай Младенов.

Източници, запознати с подготовката, твърдят, че Младенов често е действал като посредник между Израел и Хамас. Тони Блеър е отпаднал от вариантите за управление на комитета след възражения на арабски и мюсюлмански страни, твърдят източниците на „Файненшъл таймс“.

Младенов е официално номиниран да оглави изпълнителния комитет. Тази структура е нов елемент в плана за стабилизиране на региона.

Изпълнителният комитет ще служи като връзка между Съвета за мир и палестинския технократичен орган. Този орган ще отговаря за ежедневното управление на Газа.

Тони Блеър е отпаднал от възможните участници в управлението на Газа. Причината са възражения от арабски и мюсюлмански държави. Това подчертава чувствителността на международната общност към избора на лидери в региона.

Николай Младенов има дългогодишен опит. Той е бил специален координатор на ООН за Близкия изток. Известен е с ролята си на посредник между Израел и Хамас.

Следвоенната управленска структура за Газа е част от по-широк международен план. Целта е стабилизиране на региона след конфликта. Тя има за цел да създаде устойчива рамка за управление и мир.

Въпреки че Тони Блеър е отпаднал от Съвета за мир, има възможност той да получи друга роля в бъдещите структури. Американците и израелците все още го подкрепят.

Планът на Тръмп за прекратяване на конфликта в Газа остава блокиран. Това подчертава сложността на ситуацията и необходимостта от нови управленски решения.

Арабски и мюсюлмански държави са изразили възражения срещу участието на Тони Блеър. Това показва различни гледни точки и напрежение в международната общност.

Все още няма официални назначения за други членове на Съвета за мир. Това оставя отворен въпроса за пълния състав и баланс на силите в следвоенната структура.