„Ние за какво работим?“: Заплатите на библиотекарите в Националната библиотека замразени за трета година
Заплатите на библиотекарите в Националната библиотека не са актуализирани в продължение на три години, докато минималната работна заплата е нараснала с 28%. Синдикатите алармират, че служителите очакват дори 2% намаление заради осигурителните вноски, а средната нетна заплата е едва 1100-1400 лв. Работещите настояват за 20% увеличение, за да се спре изчезването на професията.
Служителите на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ излязоха с остро обръщение към депутатите, тъй като възнагражденията им не са повишавани в продължение на три години. Това поставя работещите в критична ситуация, особено на фона на постоянно растящата минимална работна заплата (МРЗ).
Въпреки че МРЗ в страната е нараснала с 28 на сто за последните три години, заплатите в културната институция остават на едно и също ниво. Заплащането е толкова ниско, че средната нетна заплата на библиотекарите варира между 1100 и 1400 лева месечно, което синдикатите определят като критично недостатъчно.
Ганчо Ганчев, експерт в Националната библиотека и председател на синдикалната организация на КНСБ, обясни ситуацията. Той посочи, че най-високата заплата за неговата експертна позиция е 1800 лева, сума, която не е мръднала от три години. Освен че не получават увеличение, библиотекарите очакват и реално намаление.
„Ние вече втора година не получаваме никакво повишение, а за третата година се предвижда дори намаление от 2% заради увеличението на осигурителната вноска“, заяви Ганчев. Според неговата статистика, докато МРЗ бележи ръст от 28% за същия период, реалната покупателна способност на библиотечните служители е под нулата.
„Тя ще остане трета година на това ниво, най-високата заплата, докато минималната работна заплата нараства. И за тези 3 години, включвам и следващата, с 28% нараства МРЗ, докато нашите заплати остават на едно и също ниво, даже казвам под нулата, защото се предвижда увеличение на осигурителната вноска с 2%.“
— Ганчо Ганчев, председател на КНСБ в Националната библиотека
Синдикалната организация на КНСБ е изпратила вече второ писмо до народните представители, като настоява за незабавни действия. Според изнесените данни, въпреки че КНСБ е успяла да извоюва 7,8 милиарда лева за ръст на заплатите в обществения сектор през последните три години, Националната библиотека е останала извън тези увеличения. Служителите настояват за поне 20% увеличение или минималната заплата да достигне 1700 лева.
Работещите изразяват възмущението си от несправедливостта, отбелязвайки, че хора без образование често получават по-високи доходи от тези, които се занимават с ограмотяването на нацията. „Ние за какво работим, за какво живеем?“, пита Мариана Матова, библиотекар в Националната библиотека.
„Ние за какво работим, за какво живеем? Имаме сметки, имаме деца, имаме нужди, даже на една екскурзия не можем да отидем. Като се вдига МРЗ в България да се вдигат и другите заплати, независимо къде работиш. Има библиотекари, това е работна професия в България, да се запознаят, че съществува и ако обичат да ни повишат заплатите.“
— Мариана Матова, библиотекар в Националната библиотека
Протестни писма са изпратени и до министъра на културата Мариан Бачев и до председателя на Комисията по културата Тошко Йорданов (ИТН). Тези действия идват след като през май 2025 г. работниците не получиха обещаното увеличение от 1 процент, въпреки проведените протести.
„Ние на шега казахме лятото, че нашето увеличение от 1%, което се предвиждаше, го даваме за запълване на дупката на „Цариградско шосе“. Не го получихме този процент, разбира се, ние победихме тогава.“
— Ганчо Ганчев, председател на КНСБ в Националната библиотека
Ситуацията е особено тревожна и защото голяма част от служителите са в предпенсионна и пенсионна възраст, а ниското заплащане превръща професията в неатрактивна за младите, поставяйки я под заплаха от изчезване. Въпреки че бюджетът на институцията е бил увеличен с 3,5%, тези средства не са насочени към възнагражденията на персонала.
