Ние между Мерц и Коща: каква е истинската ни дилема за европарите

Спорът за следващия бюджет на Европейския съюз често изглежда като сблъсък между „пестеливия Север“ и „харчещия Юг“. Всъщност залогът е много по-голям. Държавите обсъждат бъдещия модел на европейските финанси, включително неговия размер, приходите и общия дълг.

Германският канцлер Фридрих Мерц събра в Берлин лидерите на Австрия, Дания и Финландия. Премиерите на Нидерландия и Швеция се включиха чрез видеоконференция. Шестте държави настояват предложението на Европейската комисия да бъде намалено с няколкостотин милиарда евро.

Предложението на Европейската комисия е близо 2 трилиона евро за периода 2028–2034 година. Германия иска общият бюджет да бъде сведен до 1,6 трилиона евро. Това е около 400 милиарда евро под предложението на Комисията.

Групата около Мерц иска повече средства за отбрана, конкурентоспособност и миграция. Тя обаче отхвърля превръщането на общия европейски дълг в нормален бюджетен инструмент. Подробности за тази позиция са представени и в материала за срещата на Мерц с лидерите на шест държави.

Почти паралелно председателят на Европейския съвет Антонио Коща обикаля европейските столици. Той вече проведе срещи в Словакия, Естония, Латвия, Литва и Чехия. Разговорите са посветени на следващия бюджет, националните вноски и собствените ресурси на Европейския съюз.

Антонио Коща ще посети София на 3 септември 2026 година. Посещението е част от обиколката му из столиците на държавите членки. На масата стоят както европейските приоритети, така и въпросът кой ще плати сметката.

Това не е само пореден епизод от спора за размера на бюджета. Отключването на собствени данъчни правомощия променя характера на Европейския съюз. Същото важи и за евентуалното трайно използване на общ европейски дълг.

Европа може да остане съюз с единен пазар, ограничен общ бюджет и ясно разпределени отговорности. Тя може постепенно да придобие и характеристики на самостоятелен фискален субект. Затова България не трябва да гледа на преговорите единствено през въпроса колко средства ще получи.

Каква е българската позиция?

Досега позицията на България за следващата многогодишна финансова рамка трудно може да се определи като предмет на широк обществен дебат. Страната се присъедини към групата „Приятели на кохезията“.

Тези държави защитават достатъчно голям европейски бюджет. Те настояват и за силно финансиране на традиционните политики, особено на кохезията. Българската позиция в Съвета също е в тази посока. Тя беше подкрепена от изказванията на вицепремиера Пеканов през последните дни.

Това е разбираемо, но не е достатъчно. България има много какво да спечели от кохезионната политика. Значителна част от публичните инвестиции в регионите разчитат на европейско финансиране.

Става дума за инфраструктура, градска среда, водни проекти и човешки капитал. От тази зависимост обаче не следва автоматично, че националният интерес изисква възможно най-голям европейски бюджет.

България трябва да отговори и как ще се финансира рекордният бюджет на Европейския съюз. Именно този разговор остава недостатъчно развит. Да поискаме повече средства за кохезия, е лесната част. По-трудният въпрос е какви приходи и правомощия ще стоят зад тях.

Трилемата на Коща

Екипът на Коща описва темата като трилема между размера на бюджета, националните вноски и новите собствени приходи. Последният елемент е в основата на обиколката му. Той засяга готовността на държавите да предоставят данъчни правомощия на Европейския съюз.

Тук българската позиция остава неясна. Предложенията включват нови приходи от големите компании. Обсъждат се и приходи от облагането на тютюневите изделия. Възможни са също различни климатични механизми и други източници.

Повече европейски разходи означават и повече европейски фискални правомощия. Ако към тях се добави нов общ дълг, промяната в начина на функциониране на съюза ще бъде още по-съществена.

България вече видя подобен модел чрез Плана за възстановяване. Страната получи средства за инвестиции срещу реформи и ангажименти. Заедно с тях обаче дойде и общоевропейски дълг, който ще се изплаща десетилетия.

Същинският избор е дали извънредният пандемичен модел ще стане обичаен начин за финансиране на европейските политики. Именно срещу тази посока се обявява групата около Мерц.

България остава нетен получател от европейския бюджет. Едновременно с това ниските данъци и все още ниският публичен дълг са сред малкото устойчиви конкурентни предимства на страната.

Затова позицията на Мерц може да се окаже по-близка до българския интерес, отколкото изглежда. Това не означава отказ от кохезията. Означава отказ от празен чек за по-голям европейски бюджет, ако единственият аргумент са очакваните средства за регионите.