Несправедливо очернени герои: Защо прилепите са жизненоважни за екосистемата на България
Въпреки фолклора и предразсъдъците, учените подчертават, че прилепите са жизненоважни за екосистемите, като намаляват вредителите и служат като опрашители. България е ключов европейски център за опазване, приютявайки 33 вида, благодарение на обширния си карстов ландшафт с над 6000 пещери. Центърът за изследване и опазване на прилепите работи за защита и повишаване на осведомеността за техните невероятни способности, включително ехолокация и дълъг живот до 40 години.
Фолклорът, предразсъдъците и тайнствените нощни навици често водят до това, че прилепите остават непопулярни сред бозайниците. Учените обаче категорично заявяват, че тези същества са несправедливо очерняни, тъй като изпълняват жизненоважни екологични функции. Те намаляват популациите на насекоми вредители, действат като опрашители и разпространяват семена. Също така, прилепите са добри показатели за здравето на местния растителен свят, което налага максимални усилия за тяхната защита в България.
Учените ги определят като „невъзпятите герои“ на животинското царство – малки, бързи, жизнени и дълголетни. Повече от десетилетие Центърът за изследване и опазване на прилепите в Националния природонаучен музей (НПМ) към Българската академия на науките (БАН) изучава и защитава тези невероятни бозайници.
„Центърът за изследване и опазване на прилепите в Националния природонаучен музей е създаден с основната цел да изучава и опазва видовете прилепи в България“
— д-р Станимира Делева, изследовател в Националния природонаучен музей към БАН
Д-р Станимира Делева, биолог, специализиран в прилепите, подчертава, че науката все по-ясно осъзнава впечатляващите качества на прилепите. Те притежават множество забележителни способности. Ловуват в пълен мрак, използвайки ехолокация – естествен „биосонар“, който им позволява да откриват обекти с размерите на човешки косъм. Освен това, свободноопашатите прилепи са най-бързите бозайници в хоризонтален полет, достигайки скорост от 160 км/ч.
Прилепите демонстрират и впечатляващо дълголетие. Въпреки малкия си размер, те могат да живеят 40 или повече години, запазвайки здраве и жизненост, докато животни с подобни размери, като мишките, живеят едва две до три години. Учените продължават да проучват причините за това дълголетие.
Д-р Делева посочва, че голямото разнообразие от прилепи в България е забележително. Учените смятат, че това се дължи на геологията и обширния карстов ландшафт на страната, обхващащ над 6000 пещери. Тези пещери, създадени от разтварянето на скалната основа от водата, осигуряват идеални местообитания.
В България се срещат 33 вида прилепи. Това представлява почти целият спектър от видове, открити в континентална Европа (където са известни общо 36 вида, с изключение на островните и средиземноморските региони). Това високо видово богатство утвърждава България като основен европейски център за опазване на прилепите. Зимните колонии в страната често надхвърлят 40 000 индивида.
Центърът за изследване и опазване на прилепите активно работи за повишаване на осведомеността чрез образователни програми, кампании и събития. Тези инициативи помагат на хората да оценят екологичното значение на животните и да преодолеят погрешните схващания за тях.
Едно от най-значимите убежища е Деветашката пещера, която е едно от трите най-важни убежища за хибернация в Европа. В нея зимуват 14 вида прилепи, като 4 от тях са включени в Червения списък на световно застрашените видове. В рамките на изследователската дейност, учените наблюдават здравето на колониите.
„Така че прилепите са твърде високо, така че не можем да видим дали имат болестта на белия нос или не. Ще събера проби от стената, тъй като ако спорите на белия нос присъстват тук, те ще паднат“
— д-р Делева
