Неразказаната история: Рицарските игри на граф Амедей VI Савойски в средновековна България
През есента на 1366 г. рицарите на граф Амедей VI Савойски превземат Несебър и налагат тежки контрибуции. Уникални рисунки и хералдически знаци в несебърска църква разкриват детайли за обсадата. Кампанията включва неуспешна обсада на Варна и драматични сблъсъци с български защитници, завършили с преговори и освобождаване на византийския император.
Изображение на подобна кога в западноевропейски стенопис от ХІV в. Рисунка на западноевропейски кораб в църквата „Св. Йоан Алитургитос”
През есента на 1366 година рицарите на граф Амедей VI Савойски, известен като Зеления граф, оставят траен отпечатък върху българското Черноморие. След превземането на Несебър на 21 октомври, те налагат тежки контрибуции. Отказващите да платят са хвърлени в тъмница, а савойски войници патрулират по улиците. Тази кампания, част от по-широк кръстоносен поход, разкрива драматични събития.
Ценна информация за тези събития е открита през 1986 година от изследовател, проучвайки несебърската църква „Св. Йоан Алитургитос“ от XIV век. По стените на храма са открити уникални рисунки. Една от тях изобразява едномачтов ветроходен кораб – „кога“. Този военен плавателен съд със западноевропейска конструкция е характерен с високите си надстройки (кастели), служещи за бойни кули.
Когата, изобретение от северните морета, бързо се разпространява в Средиземноморието. Особено популярна е сред италианските републики Венеция и Генуа. Флорентинският хронист Джовани Валяни пише през 1304 г.:
„Дойдоха хора от Гаскония с техните кораби, които на байонски се наричат „коги“. И започнаха генуезците, венецианците и каталонците да се обслужват също с коги.“
Освен изображението на кораба, по западната фасада на църквата са открити врязани хералдически щитове. Те съдържат латински кръстове и буквите „А“ или „АМ“. Това е гербът на савойските графове – бял латински кръст на червен фон, допълнен с букви. Подобни гербове се откриват и върху монетите на Зеления граф.
Връзката между гербовете и когата става ясна. На предния боен кастел на кораба художникът е изобразил вертикални и наклонени резки. Те представляват подвижни стълби, използвани от савойските рицари за щурмуване на крепостните стени на Несебър. Тази тактика е описана и от Жофроа дьо Вилардуен при превземането на Константинопол през 1204 г.
Рисунките в църквата буквално оживяват картината на обсадата на Месемврия. Вероятно те са дело на савойски войници, които от пристанището са виждали закотвените кораби. Възможно е изобразеният кораб да е самият флагман на Амедей VI Савойски.
След Несебър флотът се насочва към Варна. На 25 октомври рицарите обсаждат града, но са отблъснати с много жертви. Тогава кръстоносците атакуват крепостта Галата. Там българите пленяват видни рицари, сред които Ги дьо Пантарлие и Бартоломео Балуфер. Пленниците са отведени в крепостта Овеч (Провадия) по заповед на цар Иван Александър.
Убеден, че не може да превземе крепостите със сила, Зеленият граф изпраща пратеници да преговарят с варненци. Делегация от варненски първенци и анхиалски благородници се среща с цар Иван Александър. Условието на Амедей е българският владетел да пропусне император Йоан V Палеолог към Константинопол и да освободи пленените рицари.
Иван Александър се съгласява, но иска уверение, че графът няма да воюва повече с Варна. Пленниците са освободени едва през май 1367 г. срещу откуп от 2400 златни перпери. През ноември хората на Зеления граф извършват грабежи между Варна и Несебър. Превземат крепостта Емона без съпротива.
Следващата им авантюра е по-малко успешна. Опитват да превземат крепостта Колокастро (Козяк край Обзор) през нощта. Петима рицари и десет оръженосци успяват да проникнат, но са открити.
Останалите бягат. Графът обаче лично повежда наказателна експедиция, превзема Козяк и избива жителите.
Българо-савойските преговори приключват през декември. В началото на януари 1367 г. император Йоан V Палеолог е пропуснат през България. Той гостува на деспот Добротица в Калиакра. През март двамата се завръщат в Константинопол, където Амедей VI Савойски е посрещнат с триумф. Той предава властта над завладените черноморски градове на Йоан V Палеолог и на 23 април отпътува за родината си, оставяйки балканските държави пред нарастващата османска опасност.
