Неразказаната история на Стефко Колев: Откуп от 1 милион и липса на възмездие
Стефко Колев, първият отвлечен бизнесмен в България, умира без да получи правосъдие. Похитителите му, свързани с Йоско Костинбродския, по-късно убиват Фатик. Държавата не успява да ги осъди, а Колев изплаща откупа години наред.
Стефко Колев, сниман веднага след освобождаването му, още с белег на лицето от тиксото на очите по време на пленничеството.
Наскоро починалият Стефко Колев така и не получи възмездие за своето отвличане през 2001 година. Той беше първият български бизнесмен, отвлечен за откуп. Похитителите му, свързани с Йоско Костинбродския, по-късно участват в убийството на Фатик. Държавата не успя да изправи виновниците пред съда.
Стефко Колев, бивш директор на СО „Руен“, почина на 23 януари. Неговата съдба е символ на немощта на правосъдието. Поклонението му се състоя в ритуалната зала на Централните софийски гробища. Случаят му стана известен, когато голяма част от парите за откупа бяха намерени разпилени край жп линията до Курило. Кольо Кантонера ги предава на полицията, без да ги прибере.
За отвличането на собственика на фабрика „Руен“ е задържана групата на Йосиф Йосифов – Костинбродския. В нея влизат братята Даниел и Стефан Георгиеви, Ивайло Йосифов, Асен Петров-Шаки и Борис Арсов-Борчо. Въпреки арестите, бандата е освободена поради липса на достатъчно доказателства. Две години по-късно тези същите лица са замесени в убийството на Филип Найденов-Фатик.
След разстрела на Фатик, ДНК на Борис Арсов е открита на маска. При ареста си той носи часовника на Стефко Колев, отнет му по време на отвличането. Тези доказателства обаче не са достатъчни за българското правосъдие. Хората на Йоско Костинбродския са разследвани и за атентата срещу Киро Японеца. Те са обвинени и за убийството на защитения свидетел Хрисим Хрисимов. Той е трябвало да даде показания за убийството на Фатик, но е застрелян преди това.
Държавата не успява да събере доказателства и за други престъпления. Сред тях са отвличанията и убийствата на сина на Венци Стефанов и на хърватина Иван Може. Чужденецът изчезва след среща с Йоско Костинбродския в Сливница. Предполага се, че е убит като отмъщение. Само двама от бандата получават възмездие, но не от държавата. Борчо е застрелян през ноември 2003 г. в София. Година по-късно Шаки е ликвидиран от Иван Може.
„За 10 години успях да върна парите за откупа, защото почти половината от тях бяха заеми с много висока лихва“, разказва приживе Стефко Колев. „Справих се с психическата травма, но не получих справедливост. Бизнесът ми се срути. Колкото бях жертва на престъпници, толкова бях жертва и на държавата.“
Отвличането се случва на 20 септември 2001 г. в столичния кв. „Княжево“. Колев и шофьорът му Дончо пътуват в „Ауди А8“. Стефко Колев е първият отвлечен бизнесмен в България.
В тясната улица ни засече една кола и отвътре като по филм изскочиха четирима мъже, въоръжени с автомати, имаха надписи полиция по дрехите си. Аз ги помислих за истински полицаи, защото това се случи 9 дни след терористичните атаки в САЩ. Помислих, че търсят терористи. Даже в първия момент бях спокоен. После обаче отвориха вратите, хвърлиха шофьора в багажника, а мен на задната седалка. Вързаха ми очите със скоч и ми сложиха белезници. Прехвърлиха ни в общо 3 коли, докато стигнем мястото.
Първоначално похитителите искат 2 милиона марки. Колев им отговаря, че това е невъзможно. Историята за откуп е изпълнена с драматични моменти. Заплашват го с горелка и с отрязване на ръцете и краката. Накрая склоняват на 1 милион марки.
Ако не искаш да те убием, ще трябва да платят за теб 2 милиона марки!
И да нямаш пари, фирмата ще ги събере! Иначе ще ти отрежем ръцете и краката и ще ги пратим на жена ти!
Съпругата му Теодора и финансовият директор Тасков разбират за отвличането към 10:30 ч. сутринта. Програмистката на фирмата помага да проследят телефона на Колев до Костинброд. Телефонът на шофьора също е проследен, преди сигналът да изчезне. Семейството е в паника, но полицията не може да помогне.
Един милион искат! Много е страшно! Един милион искат!
Похитителите се обаждат на Теодора Колева. Дават срок до вторник за събиране на парите. Стефан Колев прекарва 6 денонощия с белезници и с тиксо на очите. Постоянно е охраняван от двама души. Хранят го с хляб, краставици, домати и сирене. Предлагат му дори наркотици.
Всеки ден към това тиксо навиваха още и още… накрая сигурно стана повече от 10 пласта.
Близките на Стефко Колев трескаво събират парите. Похитителите дават инструкции парите да бъдат в спортен сак. Теодора и брат ѝ трябва да ги предадат. В 19:00 часа под часовника на гарата. Получават инструкции по телефона да купят билети за влак за Мездра и да се качат в последния вагон.
Сваляй десния прозорец и хвърляй!
Теодора Колева хвърля сака от влака, докато той се движи. Обещават, че Стефан ще се прибере след 3 часа, но това не се случва. Надеждата на семейството изчезва. Стефан Колев е освободен на 26 септември сутринта. Изхвърлен е на непознато място, без белезници, но с подути очи. Около 20 минути ходи, докато стига до село Летница.
Десет месеца след отвличането, Стефан и Теодора Колеви коментират разследването. Теодора е убедена, че полицаи са участвали в отвличането. Тя вижда втора кола на похитителите, пълна с въоръжени мъже с надписи „Полиция“. РЗБОП си свършва работата, но разследването е потулено. Задълженията по откупа с лихви достигат 1 700 000 лв., които се изплащат 10 години. Отвличането води до срив на бизнеса на „Руен“ и загуба на работа за около 2000 души.
Абсурдно е държавата да не може да се справи с тези хора, на всичко отгоре те не са някаква групировка, а банда с предмет на дейност отвличания и грабежи. Сега обаче с нашите пари те плащат на адвокати.
Стефко Колев е бил президент на ФК „Добруджа“ (Добрич) между 1995 и 1999 г. Два месеца след отвличането полицията задържа бандата, заедно с двама полицаи, които са им помагали. Случаят остава неразрешен, а виновниците – ненаказани.
