Неразказаната история на независимостта: Как България осъществи вековната си мечта въпреки турбуленциите
През лятото на 1908 г. България осъществява дългогодишната си мечта за независимост от Османската империя, въпреки неспокойната международна обстановка и вътрешните турбуленции. Актът е резултат от комплексен дипломатически процес, в който ключова роля играят водещи български политици. Княз Фердинанд е провъзгласен за цар, а независимостта е посрещната с ентусиазъм в цялата страна.
Цар Фердинанд и министрите при обявяване на Независимостта. СНИМКИ: АРХИВ Хилядите на хълма Царевец. Църквата “Св. 40 мъченици” в началото на миналия век. Гара Търново, на която спира царският влак.
През лятото на 1908 г. България стои пред прага на събития, които ще променят изцяло историческия ѝ път и ще сбъднат дългогодишната ѝ мечта – пълна независимост от Османската империя и равноправие с останалите европейски държави. Този период е белязан от нестабилност и възможности, които българските политици и дипломати умело използват.
През юли същата година избухва Младотурската революция, която въвлича Османската империя в хаос. Новото правителство няма ясна визия за управление и настоява за запазване целостта на империята, което предизвиква сериозни опасения в България за възможен военен конфликт. В този момент на напрежение, поредица от действия на българската държава проправят пътя към независимостта.
Един от ключовите моменти е скандалът с българския дипломатически агент в Цариград Иван Ст. Гешов на 30 август, който е демонстративно изключен от дипломатически прием. Този акт е предназначен да подчертае васалния статут на България, но за Столицата това е повод за действие. На 6 септември избухва стачка на Източните железници в Турция и България. Правителството на Александър Малинов, целящо национален интерес, обявява намерението си да одържави железниците, които са чужда собственост, но стратегически важни за България. Всичко това създава напрегната атмосфера и усещане за неизбежност на промените.
Обявяването на независимостта не е еднолично решение на Фердинанд, а резултат от комплексен дипломатически процес, дирижиран от водещи политици като Александър Малинов, Иван Ст. Гешов, Стефан Паприков и Андрей Ляпчев. На 16 септември 1908 г. Министерският съвет взема решение за незабавни действия, водени от опасения от натиск от Великите сили и благоприятната международна обстановка, създадена от вътрешната турбуленция в Османската империя.
На 22 септември 1908 г. Княз Фердинанд лично приема титлата „цар на българите“ по време на тържествена церемония в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Този акт е кулминацията на усилията и е посрещнат с нескрит възторг из цялата страна, като навсякъде се организират масови митинги за честване на историческото събитие. Модернизацията на българската армия играе важна роля като опора на независимостта, осигурявайки както военна мощ, така и церемониален блясък на събитието.
Въпреки че обявяването на независимостта нарушава Берлинския договор, България умело използва момента за утвърждаване на своя суверенитет. Турция, от своя страна, първоначално отказва да признае независимостта без значително обезщетение. След продължителни преговори, този въпрос е уреден чрез изплащане на компенсация от 125 милиона франка, което окончателно запечатва суверенитета на българската държава на международната сцена.
