Неравенството се задълбочава: Заплатата в София двойна на Кюстендил на фона на най-слабата пътна мрежа от десетилетие

Изследването „Регионални профили“ на ИПИ показва, че икономическото развитие на България се движи на две скорости, като средната заплата в София-град е повече от два пъти по-висока от тази в Кюстендил. Неравенството в доходите се задълбочава в 18 области, а над 30% от домакинствата в седем региона живеят в бедност. Към това се добавя и фактът, че само 36% от пътната мрежа в страната е в добро състояние, което е най-слабият показател за последните 10 години.

Неравенството се задълбочава: Заплатата в София двойна на Кюстендил на фона на най-слабата пътна мрежа от десетилетие

Кюстендил в момента е на дъното на таблицата по средни заплати с едва 1777 лв. средно месечно възнаграждение. СНИМКА: “24 ЧАСА” Дори в столицата делът на домакинствата, които живеят в бедност, се увеличава. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА Дори в столицата делът на домакинствата, които живеят в бедност, се увеличава. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Време за четене: 3 мин. 13 ноември 2025

Икономическото и социалното развитие на България продължава да се движи на две скорости, като разликата между водещите и изоставащите региони се увеличава. Това е основният извод от новото издание на изследването „Регионални профили“ на Института за пазарна икономика (ИПИ), което сравнява областите по широк кръг от показатели към средата на 2025 г.

Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират все повече в малко на брой силни градски центрове, които се отдалечават от областите с по-ниски доходи и по-слабо производство. ИПИ класифицира София и Варна като региони с „Много добро“ икономическо развитие, докато области като Кърджали, Монтана, Видин и Силистра остават в категорията „Слабо“ развити.

Шокиращата разлика в доходите

Различията в доходите са най-видими. Към юни 2025 г. — последните налични данни — разликата между столицата и областите на опашката вече е повече от двукратна. Докато **средната заплата в София-град (3467 лв. към юни 2025 г.) е повече от два пъти по-висока от тази в Кюстендил (1777 лв.)**, 17 от общо 28 области продължават да поддържат средна заплата под 2 хиляди лева месечно. Въпреки че ръстът на заплатите е сравнително равномерен (между 12 и 17% годишно), изоставането на слабите региони се запазва.

При пенсиите регионалните различия не са толкова големи. Единствено в София средната пенсия е над хиляда лева, като Перник и Бургас са най-близо до столицата поради високите пенсии и ранното пенсиониране на миньори и нефтохимици. Важно е, че няма област, в която средната пенсия да е под 800 лева.

Разширяване на неравенството и бедността

По-притеснително е повсеместното разширяване на неравенството в доходите. Коефициентът на Джини, измерващ подоходното неравенство, се свива в 10 области, но се разширява в цели 18. **Неравенството в доходите се разширява в 18 от 28 области, което се случва най-вече в икономически слаби региони като Плевен, Силистра и Сливен.** Това е свързано с дисбаланса в икономическата структура, като в най-успешните области приходите от износ достигат половината от оборота, докато в по-слабите региони този дял е едва около една осма.

Увеличението на неравенствата е пряко свързано с рязкото нарастване на бедността. **Над 30% от домакинствата в седем български области, сред които Видин и Сливен, живеят в условия на бедност.** В Сливен и Силистра се наблюдава най-рязко покачване на дела на бедните – с над 10% спрямо предходното изследване. Дори в столицата, въпреки много силния пазар на труда, има увеличение на дела на домакинствата в бедност с 2 процентни пункта за последната година.

Инфраструктурна криза и срив във финансите

Изследването на ИПИ алармира и за влошаване на инфраструктурата и общинските финанси. Данните показват, че **само 36% от пътните настилки в страната са в добро състояние, което е най-слабият показател за последните 10 години.** В области като Добрич и Перник делът на пътищата в добро състояние е едва 5%. От опозиционни партии и регионални представители се изразяват остри критики към правителствената политика за регионално развитие, като се настоява за незабавни мерки за подобряване на инфраструктурата в изоставащите области.

Освен това, покритието на общинските разходи със собствени приходи бързо се влошава в по-голямата част от страната. **Покритието на общинските разходи със собствени приходи намалява най-рязко в Монтана, отбелязвайки спад с над 20 процентни пункта за една година.** Двуцифрени намаления има също в Русе, София-област, Варна, Бургас и Плевен, което силно натоварва централния бюджет да компенсира липсите.

Демография и перспективи

Демографските показатели също се влошават повсеместно. Във всички региони на страната, с изключение на столицата, расте делът на населението на възраст над 65 години. Във Видин, Габрово и Смолян хората в пенсионна възраст вече надхвърлят 30% от населението. Демографската картина остава тревожна, като влошаването на естествения прираст се отчита в 24 от 28 области, а миграцията към големите градове допълнително засилва регионалните различия. Някои икономически експерти посочват, че макар концентрацията на инвестиции в големите центрове да е логична, са необходими целенасочени политики за подпомагане на периферните региони и преодоляване на уязвимата структура на пазара на труда в Северозападна България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *