Неравенства в София: В богатите квартали дишат азотен диоксид, в по-бедните – фини прахови частици
Ново изследване за София установява сериозни социално-икономически неравенства във въздействието на замърсяването: богатите квартали са по-засегнати от азотен диоксид, а по-бедните – от фини прахови частици. Замърсяването е свързано с между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в столицата. Столичната община отговаря с разширяване на нискоемисионните зони и проекти за подмяна на отоплителни уреди.
Мръсен въздух
Ново мащабно проучване разкрива ясно изразени социално-икономически различия във въздействието на градските екологични стресови фактори в София. Изследването е резултат от партньорство между Института за глобално здраве в Барселона, Медицински университет – Пловдив и Софийския университет. То оценява здравните последици от замърсяването и свързаните с него неравенства в столицата.
Анализът показва, че видовете замърсители имат различно въздействие в зависимост от социално-икономическия статус на жилищните зони. В кварталите със среден и висок статус се наблюдават по-неблагоприятни ефекти от азотен диоксид. За разлика от тях, в зоните със среден и нисък статус е по-силен ефектът от фини прахови частици (ФПЧ). В зоните с по-висок социално-икономически статус преобладават неблагоприятните ефекти от азотен диоксид.
Проучването обхваща данни за 2018–2019 г. в близо 5000 жилищни зони в София. Установено е, че най-засегнати са централните, североизточните и северозападните части на столицата. Изследователите отбелязват, че този анализ използва по-прецизни и пространствено детайлни данни в сравнение с досегашните изследвания.
„За разлика от досегашните анализи на последиците от замърсяването на въздуха в София, това изследване използва по-прецизни и пространствено детайлни данни, за да изчисли случаите на преждевременна смърт и заболеваемост от често срещани сърдечно-съдови и дихателни заболявания, както и за да картографира тяхното разпределение на територията на града“
— доц. Ангел Джамбов, Медицинския университет в Пловдив
Данните показват сериозни здравни последици. Излагането на средногодишни концентрации над препоръчаните от СЗО стойности е свързано с висок брой трагични случаи. Между 1400 и 3000 преждевременни смъртни случая годишно в столицата са свързани със замърсяването на въздуха. Това представлява 10-20% от общата смъртност, като приносът на фини прахови частици е по-значим. Замърсяването е свързано и с около една пета от случаите на сърдечно-съдови и дихателни заболявания. На този фон България продължава да има три пъти по-висока смъртност, свързана с мръсния въздух, в сравнение със средното за ЕС.
Столичната община от своя страна подчертава, че работи активно по намаляване на замърсяването. Заместник-кметът по екология Надежда Бобчева обяви, че за втора поредна година се спазват европейските и национални норми за качеството на въздуха по показателя ФПЧ, въпреки че през зимните месеци все още има превишения.
„За втора поредна година спазваме европейските и национални норми за качеството на атмосферния въздух в София по показателя за фини прахови частици. Изпълняваме комплекс от мерки. Идва 1-ви декември и отново ще започне да действа нискоемисионната зона за автомобилите, като тази година за най-замърсяващите забраната вече ще важи и в големия ринг. Освен нея вече действа и нискоемисионна зона за битово отопление за 9 района. Знаете, че подготвяме проект по програма „Околна среда“ за подмяна на уредите за отопление на дърва и въглища с нови екологични на до 10 000 домакинства. През миналата година наложихме и няколко максимални глоби за замърсяване, свързано със строителна дейност. По друг проект предвиждаме да засадим дървета и храсти по основните булеварди“
— зам.-кметът по екология на столицата Надежда Бобчева
Сред мерките са разширяване на нискоемисионните зони. От 1 декември отново ще започне да действа нискоемисионната зона за автомобили, като забраната вече ще важи и в големия ринг за най-замърсяващите превозни средства. Вече функционира и нискоемисионна зона за битово отопление в девет столични района. Общината подготвя и проект по програма „Околна среда“ за подмяна на старите отоплителни уреди на дърва и въглища с нови екологични за до 10 000 домакинства. Освен това се предвиждат засаждания на дървета и храсти по основните булеварди. Доклад на екологично сдружение „За Земята“ посочва, че зоната с ниски емисии вече дава първи ефект за намаляване на замърсяването.
Въпреки всички мерки, експерти и екологични организации критикуват действията като частични и недостатъчни, тъй като София остава сред най-замърсените столици в ЕС. Гражданите също дават ниска оценка за ситуацията. Анкета, проведена от Нов български университет сред над 350 души в страната, показва сериозно недоверие. Комплексната оценка, която гражданите дават за качеството на въздуха в България, е едва 30 от възможни 100 точки. Същевременно, една четвърт от софиянци са силно обезпокоени от замърсяването в собствения си квартал.
