Неосъщественият български хай-тек: Историята на павилиона от ЕКСПО ’70, който изпревари Лувъра
Българският павилион „Родни Балкани“ на световното изложение „Експо ’70“ в Осака е обявен за архитектурно чудо, изпреварило времето си, и е посетен от над 9 милиона души. Модерната конструкция от стъклени пирамиди повдига въпроси за влиянието ѝ върху дизайна на емблематичната пирамида пред Лувъра в Париж.
За съжаление, опитът за повторно изграждане на павилиона в Ловеч се проваля и през 2008 г. сградата е напълно заличена. България продължава традицията си на „Експо 2025“, където новият ни павилион вече е посетен от над 50 000 души.
Кметът Панталей Димитров се преборва да докара уникалната сграда в Ловеч, но така и не успява да я довърши. Сградата пред Лувъра
През 1970 г. България прави своя дебют на световно изложение със собствен павилион на „Експо ’70“ в Осака, Япония. Този проект, наречен „Родни Балкани“, се превръща в истински архитектурен феномен, който години по-късно повдига въпроси за влиянието му върху световния дизайн, включително за поразителната прилика с прочутата пирамида пред Лувъра в Париж.
Поканата за участие в световния форум е получена през 1966 г., а подготовката мобилизира целия политически елит. През декември 1967 г. е учреден специален правителствен комитет. За архитектурно-пространственото решение е проведен национален конкурс, спечелен от колектив на „Туристпроект“, включващ архитектите Тодор Кожухаров, Л. Трайков, Евл. Цветков и П. Хаджов. Конструкцията представлява три синкави пирамиди, изградени от стъкло и алуминий, символизиращи Балкана. Тя е построена от японската фирма „Шимизу Констракшън Лимитед“ върху площ от 1400 кв. м.
Павилионът „Родни Балкани“ постига изключителен успех. Участието ни преминава под мотото „25 години социалистическа власт в България“. По всеобщо мнение, българската изложбена композиция е сред най-атрактивните на изложението и е посетен от 9,3 милиона души. Сред ВИП гостите са японският император Хирохито, престолонаследникът Акихито и цялата императорска фамилия, което дава начало на дългогодишни българо-японски отношения.
Българският дизайн получава висока оценка от международната общност. Главният проектант на изложението, известният проф. Кензо Танге, е удивен от модерната архитектура. Оценката на архитектурното решение е, че „Гладките фасади, фино разграфени с мрежата на шпросните, препращат към високотехнологичната архитектура на „хай-тека““, като се смята, че тя е изпреварила с десетилетие нашата практика.
„Павилионът е наистина цвете в големия букет на изложението“
— Набуо Имеда, Генералният секретар на “Експо ’70”
Посещението на „Експо ’70“ има дълбок политически отзвук. Тогавашният председател на МС Тодор Живков гостува от 18 до 25 май. В мемоарите си той признава, че именно след тази визита осъзнава напълно „гибелното изоставане“ на социалистическите страни от напредналите капиталистически държави. Впоследствие Живков изпраща докладна записка до съветския лидер Леонид Брежнев, отстоявайки тезата си за необходимост от кардинална промяна в икономическия модел.
Трагичната съдба в Ловеч
След края на изложението българското правителство решава уникалният павилион да бъде разглобен и върнат в страната. Той е опакован в сандъци и поема към България. Ловеч е избран за неговото повторно построяване, след като София и Пловдив се отказват. Строителството започва през 1975 г. и предвижда изграждането на грандиозен комплекс с два подземни етажа, ресторант, киносалон и приемни зали.
Кметът на Ловеч по онова време, Панталей Димитров, разказва, че палатата е била „открадната“ и докарана за 48 часа. Въпреки големите амбиции за превръщането ѝ в търговски център за целогодишни изложби, обектът става преходен. Строежът се проточва с години. През 1986 г. официално е констатирано, че металната конструкция вече е негодна за повторен монтаж. В крайна сметка, недовършената сграда край квартал „Червен бряг“ е напълно заличена през 2008 г.
„Експото си беше даденост, дошла ни на крака, оставаше само да се монтира. Жалко, че не стана, щеше да има оживление за града, бяхме предвидили и хотелска част. Щяхме да се гордеем с него, както със старинния квартал “Вароша”, такова нещо в България нямаше.“
— Панталей Димитров
Българският дизайн и Лувърът
Въпросът за приликата между българския павилион и емблематичната пирамида пред Лувъра в Париж остава отворен. Пирамидата на Лувъра, проектирана от Йо Минг Пей и открита през 1989 г., поразително прилича на българската композиция „Родни Балкани“.
Разликата е, че българските пирамиди са тристенни (или четиристенни според други източници), докато тази в Лувъра е четиристенна. Въпреки че няма официално потвърждение Йо Минг Пей да е заимствал идеята си от Осака, сходният вид на снимките навява на такива мисли. Със сигурност може да се твърди, че пирамидата пред Лувъра (1989) поразително прилича на българската композиция „Родни Балкани“ (1970). Пей създава подобна пирамида и в Китай (Шънджън) едва през 2004 г.
Настоящето: ЕКСПО 2025
Днес България отново участва в Осака на „Експо 2025“. Новият български павилион съчетава традиционни елементи със съвременни интерактивни технологии, включително 360-градусови проекции и изкуствен интелект. Само за първия месец на изложението, павилионът е посетен от над 50 000 души, продължавайки традицията България да се представя достойно на световните форуми.
