Неочаквана тактика: Праисторически крокодили са ловували, скачайки върху плячката от дърветата

Фосилизирани находки в Австралия разкриват, че праисторическите крокодили от групата Mekosuchinae са имали необичаен ловен метод – те са се катерели по дърветата и са скачали върху плячката си, подобно на съвременните леопарди. Учените откриха и най-старите крокодилски яйца в Австралия, датиращи отпреди 55 милиона години, които дават ценна информация за гнездовия цикъл на тези сухоземни горски ловци.

Неочаквана тактика: Праисторически крокодили са ловували, скачайки върху плячката от дърветата

Учени разбрали как са ловували някои праисторически крокодили от черупки от яйца СНИМКА: Екс/ @AndreMartin

Време за четене: 3 мин. 16 ноември 2025

Учени разкриха подробности за необичайното ловно поведение на праисторическите крокодили, обитавали Австралия преди милиони години. Според публикация в специализираното издание Journal of Vertebrate Paleontology, цитирана от портала Scinexx.de, някои от тези влечуги са развили тактика, сходна с тази на съвременните леопарди: те са се катерели по дърветата и са устройвали засада на нищо неподозиращата си плячка, нахвърляйки се върху нея отгоре.

Откритията, обявени и на 12 ноември 2025 г., касаят влечуги, принадлежащи към групата Mekosuchinae. Вкаменелости, намерени в Австралия, показват, че тези крокодили са живели в гористи местности и са можели да се катерят. Видът, достигнал до 5 метра дължина, е наречен Wakkaoolithus godthelpi в чест на местното племе вакка-вакка. Това подчертава, че крокодилите са били сухоземни ловци, някои дори полудървесни, което е необичайно поведение за тази древна група.

Палеонтолози са открили фосили на праисторически крокодили, които са използвали тази поразителна тактика. Първите доказателства за подобни „дървесни крокодили“ са намерени преди години в обекта Ривърсли в северозападен Куинсланд, датиращи от преди около 25 милиона години.

„Това е странна идея, но някои от тези животни изглежда са били сухоземни горски ловци“

— Майкъл Арчър, съавтор от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни

Арчър обяснява, че тези праисторически влечуги са обитавали влажни зони и гори покрай реки в Австралия след края на ерата на динозаврите, във време, когато континентът все още е бил свързан с Южна Америка и Антарктида.

„Някои от тези животни очевидно са били полудървесни „падащи крокодили“. Възможно е да са ловували като съвременните леопарди: те са устройвали засада на клони и са се нахвърляли върху нищо неподозиращата плячка.“

— Майкъл Арчър, Университета на Нов Южен Уелс в Сидни

Сега екип, воден от Арчър и Ксавие Панадес от Каталунския институт по палеонтология, откри още по-стари доказателства за крокодили Mekosuchinae в глинена яма в югоизточен Куинсланд. По време на разкопките екипът е открил фосилизирани черупки от яйца, датиращи отпреди приблизително 55 милиона години. Това са най-старите крокодилски яйца в Австралия, потвърждават палеонтолозите.

Откритието доказва, че групата Mekosuchinae е присъствала в Австралия малко след масовото изчезване на динозаврите. Анализът на черупките дава важна информация за техния жизнен цикъл.

„Тези черупки от яйца ни дават задълбочен поглед към жизнения цикъл на Mekosuchinae. Те запазват микроструктури и геохимични сигнали, които ни казват къде крокодилите са гнездили и как са инкубирали яйцата си.“

— Ксавие Панадес, Каталунски институт по палеонтология

По-внимателният анализ разкрива, че структурата на черупките се различава от всички известни досега крокодилски яйца. Тънката структура предполага, че праисторическите крокодили са снасяли яйцата си на брега на древното езеро Мургон. Леговищата на тези влечуги са били разположени по бреговете на водни басейни, което съвпада с гнездовия им цикъл, въпреки че са били предимно горски ловци.

Крокодилите са сред най-старите гръбначни животни на Земята, еволюирали преди повече от 230 милиона години. Някои от техните ранни предци са ходили на два крака, подобно на хищните динозаври, докато други са се превърнали в морски форми с черти, подобни на делфини, демонстрирайки огромното еволюционно разнообразие на тази група.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *