Нели Лесер: Младите по-лесно ще приемат еврото, излизането от комфортната зона плаши

Преходът от лев към евро ще бъде по-лесно възприет от младите и осъзнати хора, докато напускането на зоната на комфорт предизвиква страхове. Това заяви психотерапевтът Нели Лесер за БТА.

Нели Лесер, бивш икономист с висше образование от Варна, живее в Маями от над 25 години. Тя е кандидат на докторските науки по семейна психология и преподава в Barry University, Маями. Нейният опит включва години живот в Германия и САЩ, където изучава психология и психотерапия.

Според Лесер, българите са силно потиснат народ. Убеждения като „преклонена глава сабя не я сече“ и страхът от „какво ще кажат другите“ водят до дългогодишно потискане. Тя обяснява, че потиснатите хора трудно изразяват себе си. Когато не сме автентични, психиката изразходва огромна енергия за потискане на негативни преживявания, вместо да я използва за щастие и пълноценен живот.

Младите и осъзнатите хора по-лесно ще се адаптират в преминаването от лев към евро, напускането на зоната на комфорт води до страхове.

Психиката на потиснатото дете е устроена да оцелее в семейната система и да получи максимално любов. Това води до потискане на амбициите и себеизразяването. Така израстват възрастни, които не разбират кои са и действат с цел да угодят на родителите си.

Тревожността у българина

Лесер отбелязва, че в България майките често се водят от страха „какво ще кажат другите“ за децата им. Този страх се предава на следващите поколения. Тя споделя, че при работа с българи забелязва, че родителите се притесняват дали децата им ще завършат училище, вместо дали са щастливи. Липсата на вяра в децата ги прави тревожни.

За разлика от американците, които възпитават децата си с похвали дори за елементарни неща, българите сме склонни да вярваме повече на чуждото мнение, отколкото на себе си. Никой не ни е учил да слушаме собствения си глас. Преминаването към еврото е пример за ситуация, която може да засили тази тревожност.

Когато питам българки какво искат, те ми казват какво не искат – те не могат да изразят себе си, не знаят кое е това, което ще ги направи щастливи и се фокусират там. Където са фокусът и енергията ни, това се случва и в живота ни.

Негативизъм и позитивизъм

Сравнявайки българи и американци, Лесер посочва, че американците демонстрират изкуствен позитивизъм. Те не си позволяват да бъдат негативни, тъй като вярват, че никой друг няма да реши проблемите им. Българинът е по-искрен и автентичен, но често се фокусира върху негативизма. Постоянното говорене за това, че всичко е лошо, поддържа този негативен цикъл.

Ако постоянно се говори, че всичко е лошо, политиката е зле, парите са малко, трудно нещо отвън ще дойде да те спаси.

От психологична гледна точка, тази нагласа показва дефицити в психиката – липса на увереност и любов. Хората търсят външни източници да ги запълнят, но това е невъзможно.

Хора без дефицити и адаптивност

Всеки има травми, но съвременните терапевтични методи помагат за справяне с тях. Важно е човек да осъзнае, че е отделна личност и да не се разтваря в семейни задължения. Намирането на себе си и осъзнаването на собствената мисия са ключови за щастлив живот. Загубата на личността води до психосоматични прояви, резултат от потиснати емоции и агресия.

Преминаването към еврото, като всяка промяна, ще предизвика тревожност. Психиката излиза от зоната на познатото. Хората, които не са се справили със страховете си, ще изпитат нов стрес. Тази тревожност може да доведе до болести и проблеми в отношенията.

Младите хора до около 35 години имат много енергия за справяне. Те могат да преодоляват предизвикателства и да вървят към целите си. Кризата на средната възраст, която настъпва по-рано, изтощава психиката, когато целите се окажат неудовлетворяващи. В такива моменти човек е принуден да погледне навътре в себе си.

По-лесно ще приемат промяната хора, които са интегрирали всички аспекти на своята психика и са осъзнати. Колкото повече неща ни дразнят, толкова по-фрагментирани сме. Адаптивността ни позволява да приемем, че и ние можем да бъдем агресивни при определени условия. Липсата на адаптивност води до отричане на новото.

Нели Лесер разграничава адаптивността от конформизма. Конформизмът е, когато спираме да мислим кое е добро за нас и се нагаждаме към чуждите изисквания. Това започва още в семейството и води до народ, който не може да заяви себе си. Лесер съветва хората да се обърнат към себе си, да видят силата за промяна в тях, вместо да търсят виновни. Така ще повлияят на децата си и ще създадат ново общество. Излизането от комфортната зона е път към развитие.

Човек се развива, когато излезе от зоната си на комфорт, новото не трябва да ни плаши. Трябва да погледнем към страховете си, да осъзнаем защо сме тревожни и вместо да потискаме отново емоциите и чувствата си, да можем да ги разберем и да ги приемем, и да ги трансформираме в добра енергия.

Тревожността се засилва при липса на основни нужди. Когато психиката няма опит за нещо различно от лишения, е трудно да повярва в промяна. Нужни са дисциплина, вяра и сила на волята, за да видим друга реалност. Важно е да повярваме в себе си, в живота и в другите. Светът отразява това, което е в нас, затова трябва да положим усилия да бъдем в желаното състояние. Не трябва друг да мисли вместо нас, тази отговорност трябва да я поемем.