Неизвестният маршрут: Трите „скрити“ произведения на Кирил и Методий във Ватикана
Във Ватикана се намират три изключителни произведения, посветени на Кирил и Методий, които остават почти неизвестни за българските поклонници. Тези творби включват най-старата ватиканска почит към Свети Кирил в Сикстинския салон и капелата в подземията на „Свети Петър“. Трите обекта свидетелстват за признаването на славянските просветители като част от европейската култура.
Стенописът на свети Кирил в Сикстинския салон на Ватиканската библиотека. Снимки: Виолина Христова Бронзовият триптих със светите братя и свети Бенедикт във ватиканските подземия. Овалните портрети на светите братя в базиликата „Свети Петър“
Почти всички български туристи в Рим знаят за историческите следи, свързващи светите братя Кирил и Методий с базиликите „Санта Мария Маджоре“, „Сан Клементе“ и „Санта Праседе“. Независимо от това, малцина подозират, че в самия Ватикан „се крият“ три изключителни творби, посветени на основателите на славянската писменост. Тези произведения оформят един почти непознат маршрут, наречен „Пътят на Кирил и Методий във Ватикана“, който свидетелства за дълбокото признание на тяхното дело в сърцето на католицизма.
Тези творби разказват различни глави от европейската история на духа. Интересен факт е, че макар във Ватикана да са запазени почести към братята, исторически те са срещали и съпротива. Част от западното духовенство ги е обвинявало в ерес заради употребата на славянски език в богослужението, което противоречало на тогавашните канони, разрешаващи само латински, гръцки и еврейски.
1. Свети Кирил в Сикстинския салон на Ватиканската библиотека
Едно истинско архитектурно и художествено бижу е Сикстинският салон на Ватиканската библиотека. Доменико Фонтана го създава между 1585 и 1588 г., а Джовани Гуера и Чезаре Небия изписват стените му. Тук, сред златните орнаменти и великолепни фрески, оживяват изобретателите на различни азбуки по света. Сред тях стои и свети Кирил, създателят на глаголицата.
Тази фреска представлява най-старата ватиканска почит към свети Кирил, датираща от XVI век. Това признание Ватиканът отдава на българския светец, поставяйки го редом до другите „творци на писмеността“. Всички останали произведения, посветени на него в Рим, са създадени векове по-късно, въпреки че фрески на Кирил и Методий от IX–XI век съществуват например в базиликата „Сан Клементе“.
2. Подземната капела „Св. св. Кирил и Методий“
В подземията на базиликата „Свети Петър“, в т.нар. Свети гробници (Sacrae Grotte), се намира капела, посветена на светите Кирил и Методий. Те са обявени за патрони на Европа, заедно със свети Бенедикт.
Папа Йоан Павел II обявява светите братя за покровители на Европа на 31 декември 1980 г., а година по-късно, на 2 ноември 1981 г., освещава новото свято пространство в тяхна чест. В центъра на капелата е поставен бронзов триптих с размери 3×2 м, дело на скулптора Томазо Джисмонди. Той изобразява Бенедикт, Кирил и Методий като светци, обединяващи източната и западната духовност.
Архитектурното оформление е дело на Джузепе Зандер. Капелата е изградена на място, където някога са били положени костите на мъченици от старата Константинова базилика. Днес това тихо кътче служи като свидетелство за духовното присъствие на славянските апостоли в сърцето на католицизма, достъпно дори без да се влиза в самите гробници.
3. Портретите в олтара на свети Вацлав
Третият елемент от маршрута се намира в северния трансепт на „Свети Петър“ – олтарът на свети Вацлав, патрона на Бохемия. От двете страни на централния мозаечен образ (представящ мъченичеството на свети Вацлав, по рисунка на Анджело Карозели от 1630 г.) се разполагат два овални мозаечни портрета на светите Кирил и Методий.
Тези изображения представляват още една почит към славянските просветители. Те стоят скрити в блясъка на златото и мрамора на най-известната катедрала в света. Трите различни образа на светите братя доказват, че тяхното дело не принадлежи само на славянството, а е признато като част от културния и духовен код на цяла Европа.
