Недостигът на кадри се задълбочава: 36 000 разрешителни за чужденци през 2025 г. и 200 000 свободни места
Недостигът на кадри в България се задълбочава, като през 2025 г. са издадени 36 000 разрешителни за чужденци, докато в страната остават 200 000 свободни работни места. Най-сериозен е дефицитът в строителството, туризма и здравеопазването, докато сектори като финанси и банки отчитат излишък. За да отговорят на нуждите, компаниите активно работят с ученици и студенти, но ниските заплати остават пречка за масовото завръщане на българи от чужбина.
Недостигът на квалифицирани кадри оказва сериозно влияние върху икономическото развитие на България. Данните на компаниите показват, че много бизнеси се развиват по-бавно от желаното поради липсата на персонал. Кризата се засилва – през 2025 г. са издадени около 36 000 разрешителни за работа на чужденци, което е увеличение с 10 000 спрямо предходната година. Това налага дружествата и асоциациите да прилагат иновативни методи за привличане на служители, включително създаване на онлайн платформи, работа с ученици и студенти и увеличаване на социалните придобивки.
Картината на пазара на труда е противоречива. Налице е рекордно ниска безработица, която пада под 5%. Експертът по човешки ресурси Георги Първанов отбелязва, че въпреки това, в страната остават поне 200 хиляди свободни работни места. Този дисбаланс показва, че проблемът не е само количествен, но и качествен – липсват подготвени и адаптивни специалисти. Според експертни оценки, за да запази конкурентоспособността си, бизнесът ще се нуждае от около 230 000 висшисти в следващите 3–5 години.
Най-засегнатите сектори: Строителство, Здравеопазването и Туризъм
Един от секторите с най-остър дефицит е строителството. От бранша вече внасят работници от държави извън Европейския съюз. Строителната камара е създала специална платформа, целяща привличането на българи обратно у нас. Любомир Качамаков, член на УС на Строителната камара в България, подчертава, че секторът е в подем.
„В последните години браншът ни е в подем. Мога да кажа, че от тази година за първи път от създаването на камарата имаме повече от 8000 регистрирани строители в централния и професионален регистър. Но като цяло ние определено имаме нужда от работна ръка.“
— Любомир Качамаков, член на УС на Строителната камара в България
Недостигът е сериозен и в здравеопазването, селското стопанство и туризма. В туристическия сектор, например, вносът на работна ръка се увеличава значително, докато в ключови обществени сфери като медицински сестри, учители и социални работници се отчита системен дефицит, застрашаващ парализа на тези сектори. В контраст с това, ИТ секторът в момента прелива от кадри.
Бизнесът търси млади таланти
Компаниите осъзнават необходимостта да търсят бъдещи служители още от ученическите и студентските скамейки. Голяма търговска верига решава проблема с кадрите, като подготвя служители още от училище, наемайки лица под 18 години с гъвкаво работно време и предоставяйки стипендии на студенти.
„Решението на компанията да наема служители под 18 години е насочено към това по някакъв начин да улесним избора на хора за нашите магазини при такъв предизвикателен пазар на труда. Всъщност, учениците са изключително талантливи, много любопитни и с тях е приятно да се работи.“
— Павлина Бъчварова, мениджър „Проекти“ на голяма търговска верига
Компанията е привлякла около 80 ученика, като 60% от тях са останали на работа и през годината. В строителството пък бизнесът се среща активно със студенти в УАСГ.
Завръщането на българите и факторът заплата
Една от перспективите за преодоляване на дефицита е завръщането на българите от чужбина. Очакваното нетно завръщане е за около 40-60 хиляди души, главно от Северна Европа и Северна Америка. Според Георги Първанов, инфлацията и високите данъци в чуждите страни, както и нарастващите бизнес възможности в България, мотивират някои хора да се върнат.
„Самите страни са променени, инфлацията и при тях е огромна. Това, което им остава в края на деня не е много, данъците са много по-високи в България. От друга страна виждат тук все повече интересни възможности в различни бизнеси.“
— Георги Първанов, експерт по човешки ресурси
Въпреки това, заплащането у нас остава ограничаващ фактор за масовото завръщане. Статистиката отчита, че ръстът на заплатите в момента е около 13-14%, но експертите подчертават, че България тръгва от една от най-ниските бази в Европейския съюз. В резултат на този структурен дисбаланс, бизнесът настоява за опростяване и дигитализация на процедурите за внос на работна ръка от трети страни.
На фона на мащабния недостиг, съществуват и браншове с излишък на кадри и малко свободни работни места. Това са секторите на финансите, банките и застраховането.
