Недостигът на бежови мазнини: Скрита причина за високо кръвно налягане

Ново научно изследване разкрива неочаквана връзка между мастната тъкан и високото кръвно налягане. Учени от Рокфелеровия университет в Ню Йорк установиха, че недостатъчното количество „бежова мастна тъкан“ може да доведе до хипертония, увеличавайки риска от сериозни сърдечносъдови заболявания като инфаркт и инсулт. Това откритие променя досегашните представи единствено за наднорменото тегло като основен причинител на високо кръвно налягане.

До момента е било известно, че наднорменото тегло предизвиква хипертония, която от своя страна води до сърдечни заболявания. Биологичната основа на тази връзка обаче оставаше неясна. Новото проучване, цитирано от Мейл онлайн и БТА, хвърля светлина върху ролята на бежовата мастна тъкан – вид мазнина, която подпомага тялото в изгарянето на енергия и оказва пряко влияние върху контрола на кръвното налягане.

Бежовите мазнини представляват хибрид между бялата мастна тъкан (съхраняваща енергия) и кафявата мастна тъкан (изгаряща енергия за топлина). Те могат да бъдат активирани чрез излагане на студ, физическа активност или стрес. Функцията им е да изгарят калории и да произвеждат топлина, вместо да ги складират. Това прави бежовите мазнини обещаваща цел в борбата със затлъстяването, метаболитните заболявания и, както показва настоящото изследване, с хипертонията.

Екипът от Рокфелеровия университет е изследвал генетично модифицирани мишки, които не могат да образуват бежови мазнини. При хората този вид мастна тъкан наподобява кафявите мазнини, които превръщат храната в телесна топлина и се активират при ниски температури. Кафявата мастна тъкан обикновено се намира в областта на шията, горната част на гърба, около бъбреците и гръбначния мозък. Въпреки че хората губят по-голямата част от нея след кърмаческа възраст, предишни проучвания показват, че тя може да бъде възстановена чрез упражнения, достатъчно сън и излагане на студ.

Учените установили, че при мишките липсата на бежови мазнини води до повишена чувствителност на кръвоносните съдове към сигнали за налягане. Резултатът е постоянно повишаване на кръвното налягане. Изследователите отбелязват в статия, публикувана в „Science“:

Не само количеството, но и видът на мазнините – в този случай бежовите – влияят върху функционирането на съдовата система и регулират кръвното налягане.

За целите на проучването са създадени здрави мишки, единствената разлика при които е пълната липса на бежови мазнини. Маша Коенен, постдокторант и съавтор на проучването, обяснява:

Искахме единствената разлика да бъде дали мастните клетки са бели или бежови. Така мишките представляват здрави индивиди, които просто нямат кафява мастна тъкан.

Учените констатирали, че при тези мишки мастната тъкан около кръвоносните съдове започва да произвежда маркери на бяла мазнина, включително ангиотензиноген – прекурсор на хормон, известен с повишаването на кръвното налягане. Всички мишки развили хипертония и ранни признаци на сърдечно увреждане, включително фиброза – натрупване на твърда съединителна тъкан, която ограничава кръвния поток и прави съдовете по-малко гъвкави. Щастливият брак може да предпази от трупане на килограми, но не и от тези биологични процеси.

Секвенирането на единични клетки показало, че отсъствието на бежова мастна тъкан активира генна програма, стимулираща образуването на фиброзна тъкан. Това кара сърцето да работи по-усилено, което допълнително повишава кръвното налягане. Установено е, че мастните клетки без бежова мазнина освобождават сигнални ензими, които задействат гените, отговорни за фиброзата. Един от тези ензими, QSOX1, играе ключова роля в преобразуването на тъканите и е обект на изследвания в областта на рака.

В здрави условия бежовата мастна тъкан потиска производството на QSOX1. При нейно отсъствие, ензимът се произвежда бързо, предизвиквайки верижна реакция, водеща до високо кръвно налягане. Екипът също така открил, че при хора с мутации в PDM16 – ген, който при мишките контролира QSOX1 – се наблюдава по-високо кръвно налягане. Това силно предполага, че резултатите от проучването при мишки са приложими и за хората.

Учените се надяват, че тези открития ще ускорят бъдещи изследвания върху влиянието на мастната тъкан около кръвоносните съдове върху развитието на различни заболявания. Д-р Пол Коен, ръководител на проучването, подчертава:

Колкото повече знаем за тези молекулни връзки, толкова по-близо сме до света, в който можем да препоръчваме целеви терапии според индивидуалните медицински и молекулярни характеристики на пациентите.