Недостиг или скок на цените? Експертни прогнози за горивата след санкциите срещу „Лукойл“
Санкциите срещу „Лукойл“ поставиха под въпрос бъдещето на рафинерията в Бургас, която осигурява 80% от нуждите на страната. Експертите прогнозират значително поскъпване на горивата след 21 ноември, въпреки че държавата е предприела мерки като външно управление и забрана за износ, и разполага с резерви до края на годината.
Наложените от Съединените щати санкции срещу руската компания „Лукойл“ поставиха под въпрос бъдещето на нейното българско подразделение и работата на Нефтопреработвателния завод (НПЗ) в Бургас. Експерти предупреждават, че евентуално спиране на работата на рафинерията би оказало сериозно влияние върху пазара на горива у нас, тъй като около 80% от пазара на дребно се снабдява с горива от „Лукойл България“.
Ситуацията стана критична, предвид датата 21 ноември 2025 г., когато санкциите влизат в сила. За да осигури непрекъснатост на дейността на НПЗ и да предотврати пазарен хаос, българският парламент прие законови промени, позволяващи назначаването на специален управляващ за контрол над активите на компанията с цел подготовка за смяна на собствеността.
Процесът обаче не мина без политическо напрежение. Президентът Румен Радев наложи вето на законопроекта, но Народното събрание го отхвърли и продължи с процедурата по въвеждане на външно управление над „Лукойл България“. Това показва разделение между изпълнителната власт и парламента по отношение на управлението на ситуацията.
В допълнение, на 31 октомври парламентарната комисия по бюджет и финанси подкрепи предложението на управляващите за временно ограничаване на износа на дизел и авиационно гориво. Тази мярка е насочена към гарантиране на снабдяването на вътрешния пазар и избягване на дефицит.
По отношение на цените, анализаторите са единодушни, че ограниченото предлагане неминуемо ще доведе до покачване. Енергийният експерт Пламен Павлов обясни естествения пазарен механизъм:
„Когато предлагането намалее, а търсенето остане високо, цените се повишават — това е естествен пазарен механизъм.“
— Пламен Павлов, енергиен експерт
Бившият заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев е на мнение, че недостиг на горива едва ли ще има, но потребителите трябва да се подготвят за по-високи цени. Той даде пример със съседна държава:
„По-скоро ще има горива, но на доста по-високи нива. В Сърбия, например, където рафинерията все още работи, цената на дизела вече надхвърля 3–4 лева за литър, ако се преведе в наши пари.“
— Явор Куюмджиев, бивш заместник-министър на енергетиката
По думите на Куюмджиев, ако рафинерията в Бургас спре работа около 21 ноември, ефектът няма да се усети веднага, тъй като държавата ще може временно да освободи горива от резервите си. Енергийният министър също увери, че държавата разполага със запаси, достатъчни поне до края на годината, дори при спиране на производството.
Междувременно, международната обстановка усложнява и процеса по потенциална смяна на собствеността. Международният трейдър Gunvor, който първоначално прояви интерес към активите, по-късно се отказа от покупката под натиска на американския финансов министър, което показва влиянието на международната политика върху местния енергиен пазар.
Експертите смятат, че най-уязвими при евентуален недостиг или рязък скок на цените ще бъдат малките бензиностанции, които не са част от големи международни вериги и ще трябва да търсят нови доставчици при евентуално прекъсване на доставките от НПЗ. Опасенията за поскъпване и социални напрежения са осезаеми, макар шофьорите да не изпадат в паника:
„Има леко притеснение, но не и паника. Все пак помним какво беше в 90-те години — надявам се да не стигаме дотам.“
— Шофьор
Въпреки че експертите очакват повишаване на цените на горивата, а не реален недостиг, несигурността кара потребителите да зареждат по-често и да следят внимателно новините. България е част от регионален пазар и недостиг в една страна бързо влияе на съседните, което допълнително изостря вниманието към развитието около Бургаската рафинерия.
