„Недосегаем“: Нов трилър от Майк Лосън разкрива тайните на Вашингтон
Новият трилър „Недосегаем“ от Майк Лосън вече е на пазара. Книгата ни потапя в мрачния свят на Вашингтон, където политически елити крият престъпни тайни. Главният герой Джо Демарко се изправя срещу недосегаем враг.
Новият трилър „Недосегаем“ от Майк Лосън вече е в ръцете на читателите. Книгата обещава да разкрие мрачната страна на властта във Вашингтон. Преводът на български е дело на Богдан Русев, а издател е „Обсидиан“.
„Зад високите стени на именията във Вашингтон се случват неща, за които никой не бива да научава. Греховни неща. Забранени неща. Престъпни неща. И силните на деня са готови на всичко, за да запазят тези тайни.“
— Книгата „Недосегаем“
Историята ни запознава с Джо Демарко. Той е юрист, но баща му е бил част от мафията. Демарко работи за конгресмен Махоуни. Шефът му често му възлага необичайни задачи. Последната обаче е почти невъзможна.
„Джо Демарко, юрист, чийто баща е бил мафиот, от години работи за конгресмен Махоуни, който понякога му възлага необичайни задачи. Но последната е почти невъзможна: да разследва човек, който е недосегаем.“
— Книгата „Недосегаем“
Действието се развива в луксозни имоти. Там се събират милионери, политици, филмови звезди и руски олигарси. Брандън Картрайт е един от тези милионери. Той организира партита, на които се случват тайни неща. Когато Картрайт е убит в дома си, полицията подозира някой от гостите му. Разследването заплашва да взриви цялата политическа система.
Авторът Майк Лосън има интересен път към писането. Той е бивш ядрен инженер. Три десетилетия работи за американските военноморски сили. След това се посвещава на литературата.
„По негови думи преминава от ядрена енергетика към писане просто защото обича писането. Според него, за да си писател ти трябва малко талант, много упоритост и огромно количество късмет.“
— Майк Лосън
Романът „Недосегаем“ рисува картината на Вашингтон. Там корупцията и престъпленията сред елита са ежедневие. Демарко се сблъсква с опасни тайни. Те могат да му костват живота.
„Голямата триетажна къща в имението, построена преди Гражданската война и напълно реставрирана, с колони в коринтски стил от бял варовик, се намираше по средата на парцел с обща площ от двайсет декара и бе осветена от бледата пълна луна. Езерцето с фонтан, грижливо подрязаните дървета и зелените квадрати от старателно поддържана трева бяха защитени от каменен зид с височина два метра и половина. Широка порта от ковано желязо затваряше достъпа до дългата алея за автомобили, която се виеше към главния вход. Шоу и Бъркхарт, облечени с черни фланелки и черни карго панталони и екипирани с ръкавици от тънка черна кожа, черни балаклави и уреди за нощно виждане, притичаха от колата си до зида откъм западния край на къщата. Шоу носеше почти празен брезентов сак в масленозелено. Двамата спряха там и Шоу извади мобилния си телефон. Охранителната система на къщата беше на компанията АДТ и включваше сензори за движение вътре и сензори на вратите и прозорците, но Шоу знаеше, че няма инсталирани камери. Беше му трудно да си представи, че в охраната на толкова скъп имот не са включени камери, но го бяха уверили, че е така. Шоу отвори приложението на АДТ на телефона си и въведе в него потребителското име и паролата на собственика на дома. Видя, че охранителната система е активирана в режим STAY, което означаваше, че сензорите за движение в къщата не работят, но алармите на вратите и прозорците са включени. Той натисна един бутон в приложението, за да изключи системата.“
— Майк Лосън, откъс от „Недосегаем“
