Небесният покровител: Църквата и България честват Св. Йоан Рилски Чудотворец
На 19 октомври България чества паметта на своя небесен покровител – преподобни Йоан Рилски Чудотворец, който е роден около 876 г. в Скрино и основава най-известния български манастир. От 1995 г. този ден се отбелязва и като Ден на българския лекар, подчертавайки връзката на светеца с грижата за здравето и изцелението.
На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на преподобния Йоан Рилски Чудотворец. Тази дата отбелязва не само религиозен празник, но и символ на българската духовност и идентичност. В чест на най-великия светец на българската земя, на 19 октомври 2025 г. в Рилския манастир се проведе тържествена литургия и поклонение. В тях участваха духовници и множество вярващи от цялата страна, демонстрирайки почитта към небесния покровител.
Преподобни Иван Рилски е живял през ключов период от българската история, като е бил съвременник на княз Борис (852–889), цар Симеон Велики и цар Петър. Той е роден около 876 г. в Скрино, разположен край река Струма в гънките на Осоговската планина (близо до Дупница). До 25-годишна възраст той работи като пастир. Силната религиозна вяра, развиваща се в душата му от крехка възраст, го насочва към монашеството.
Първоначално Иван постъпва в близкия манастир „Св. Димитрий“ под връх Руен. Там той развива своите духовни заложби и получава образование, черпейки знания от свещените и богослужебни книги. След като приема монашеството, той не остава дълго в обителта, а избира живот в пълно уединение, молитви, пост и лишения. Църквата го нарича още приживе „земен ангел и небесен жител“.
Светецът се установява окончателно в красивата рилска планинска пустиня, където остава до края на дните си. Именно там той основава манастир, който съществува вече хиляда години, превръщайки се в най-известната българска обител. Славата на отшелника бързо се разпространява заради неговата благодатна сила и извършените чудеса: нахранва овчари, излекува един побъркан с молитва и продължава да изцерява благочестиви люде от различни болести.
Неговата слава достига дори до столицата. Цар Петър I предприема пътуване от София до Рила, изминавайки около 120-километрово разстояние, за да се срещне с праведния старец. Иван Рилски обаче не го допуска до себе си, а само му се поклонява отдалеч. Отшелникът също така връща обратно изпратеното му от царя злато. Този акт още повече увеличава почитта към него.
Преди смъртта си преподобни Иван отива на пълно уединение, където съставя своя „Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец“ – важен духовен документ, съхраняван в няколко преписа. Той умира на 18 август 946 година, на около 70-годишна възраст. Погребан е в каменна гробница, запазена и до днес в притвора на църквицата.
Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ. Почитта към него се разпространява и извън пределите на България, като легенди свързват името му и с град Рилск в Русия, където български монаси са донесли частица от неговите мощи.
Съвременната връзка между светеца и грижата за здравето се засилва през последните десетилетия. По инициатива на Българския лекарски съюз, от 1995 г. 19 октомври се отбелязва и като Ден на българския лекар, свързвайки изцерителната сила на Чудотвореца с лекарското призвание.
