Небесен спектакъл през 2026 г.: Суперлуни, затъмнения и парад на планети

Предстоящата 2026 година обещава богата програма от астрономически събития, които ще приковат погледите към небето. Луната и Слънцето ще бъдат основните действащи лица, но няма да липсват и други впечатляващи явления. Асошиейтед прес съобщава за ключови дати.

Годината започва със суперлуна на 3 януари, когато пълнолунието съвпада с най-близкото разстояние на Луната до Земята. Същия ден Земята достига перихелий, което прави Слънцето да изглежда най-голямо през годината. На 10 януари Юпитер ще бъде в опозиция, сияещ най-ярко за 2026 г.

През февруари ни очаква пръстеновидно слънчево затъмнение на 17-и, видимо предимно от Антарктида. Южна Африка, Чили и Аржентина ще наблюдават частично явлението. Две седмици по-късно, на 3 март, ще има пълно лунно затъмнение, известно като „Кървава Луна“. На 28 февруари ще се състои парад на шест планети – Меркурий, Венера, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, последните две видими с бинокъл или телескоп. Марс ще се присъедини към подобен парад през август, когато Венера ще отсъства.

Май ще донесе т.нар. „синя луна“ – второ пълнолуние в рамките на един месец, което също ще бъде близо до Земята. На 12 август ще се наблюдава пълно слънчево затъмнение, преминаващо през Арктика, Гренландия, Исландия и Испания. То ще продължи 2 минути и 18 секунди. Пълно слънчево затъмнение ще има и през 2027 г., което ще е по-дълго и ще обхване повече държави. В края на август ще има и частично лунно затъмнение. Освен това, пикът на Персеидите на 12-13 август обещава отлични условия за наблюдение.

През 2026 г. ще има общо три суперлуни. Първата е през януари, втората на 24 ноември, а третата и най-близка до Земята – на 23 срещу 24 декември, на Бъдни вечер. Въпреки че януарската суперлуна съвпада с метеорния поток Квадрантиди (с до 120 метеора на час), лунната светлина може да попречи на наблюдението на по-слабите метеори. Пикът на Геминидите е на 13-14 декември. Суперлуните са любими на публиката и не изискват специално оборудване.

Очакват се и повече северни сияния, включително на неочаквани места, макар и не толкова често, колто през последните години. Това се дължи на по-високата слънчева активност и слънчеви изригвания, които могат да предизвикат геомагнитни бури на Земята. Слънчевата активност обаче постепенно ще намалява, тъй като 11-годишният слънчев цикъл отминава своя пик. Кометата C/2025 R3 (PANSTARRS) може да бъде най-ярката през годината около 25 април.