Не е инцидент: Учени разкриха петте модела на преяждане и как да ги спрем
Американски учени откриха, че прекаляването с храна не е инцидентно, а се случва по пет конкретни модела. Тези модели са свързани със социални събирания, готови храни, емоционален стрес, хедонизъм и нарушения в циркадния ритъм. Хроничното преяждане води до затлъстяване и сърдечносъдови заболявания, поради което експертите препоръчват отговорно хранене и избягване на разсейването по време на основните приеми.
СНИМКА: ПИКСАБЕЙ
Мнозина смятат преяждането за рядко и безобидно явление. Американски учени обаче доказват, че прекаляването с храна не е спорадично. Те са установили пет конкретни модела, по които най-често се случва неконтролируемата консумация.
Изследователи от Северозападния университет са провели проучване. Те са тествали в продължение на седмици 60 души, страдащи от затлъстяване. Целта е да разберат какво ги кара да прекаляват, въпреки че знаят за вредите върху здравето. Участниците са носили сензори, които проследяват не само какво и кога ядат, но и моментното им настроение. Анализът на резултатите е довел до категоризирането на пет основни модела.
Петте модела на неконтролируемо хранене
Първият модел се нарича „Пиршество за вкъщи“. Той е свързан с нарастващата популярност на готовите храни, особено тези от веригите за бързо хранене. Маркетинговите стратегии, които обещават вкусна храна на ниска цена, водят до по-голяма консумация. Достъпността, комбинирана с отпускащата домашна обстановка, кара хората да поглъщат големи количества, без да си правят сметка.
Вторият модел е обвързан със социалните събирания. Учените са установили, че при посещение на ресторант с компания, хората консумират повече. Това е така, тъй като общуването със седящите около масата удължава времето за хранене и влияе на количеството приета храна.
„Проучването ни показа, че хората са склонни да консумират повече, когато са с приятели или близки в сравнение с яденето сами или с непознати. Причината е по-дългото стоене около масата и влиянието на общуването със седящите около нея“
— американските учени
Третият модел е наречен „Вечерен апетит“. При него късното хранене или яденето през нощта се превръща в средство за релаксация в края на деня. Често се наблюдават нарушения в циркадния ритъм, което десинхронизира „часовника“ на тялото. Изтощени и стресирани, тези хора се насочват към висококалорични храни в големи количества.
Четвъртият модел е фокусиран върху хедонистичния аспект на храната. Хората търсят удоволствие чрез неконтролирано тъпчене, за да се спасят от негативни емоции, породени от работа или учене. Тъй като са прекалено натоварени, те губят способността си за саморегулация и се отдават на безсмислено хранене.
Петият модел е свързан с чувство на самота. Обикновено се случва вечер и е емоционален отговор, а не физиологичен глад. Повишените нива на кортизол (от стрес) предизвикват желание за консумация на сладки неща, за да се постигне чувство на щастие. Според допълнителни изследвания, използването на храната като емоционален механизъм може да се формира още в ранна детска възраст.
Хронично преяждане и експертни съвети
Учените говорят за хронично преяждане, когато хората се отдават на безконтролно хранене поне веднъж седмично. Страдащите често изпитват силно чувство на вина и могат да изпаднат в депресия. Те използват храната, за да компенсират недостатъци в живота си, а не да задоволят енергийни нужди. Крайният резултат често включва затлъстяване, диабет и сърдечносъдови проблеми. Нови изследвания подчертават, че хроничното преяждане е свързано не само с психологически фактори, но и с нарушения в метаболизма на инсулина и възпалителни процеси.
Според Британската фондация за сърце хроничното преяждане е опасно и трябва да се избягва. Експертите съветват:
- Да не се допуска прекалено огладняване, тъй като това води до по-бърза и нездравословна консумация.
- Да не се пропускат основни хранения (закуска, обяд и вечеря), дори при цел отслабване.
- Да се избягва храненето при разсейване с дейности като гледане на телевизия или използване на мобилен телефон. Така се губи усещането за наслада и моментът на ситост се пропуска, което води до преяждане.
- Да се избират храни с високо съдържание на протеини (риба, месо, извара, боб) и фибри (плодове, зеленчуци, овес, пълнозърнести изделия). Те осигуряват по-дълга ситост и по-малко калории.
Много полезен трик е да си дадете около 20 минути след хранене, за да установите дали наистина сте сити, преди да посегнете към допълнителна храна. Освен това, приготвянето на ястията у дома е препоръчително, тъй като порциите в ресторантите и заведенията за готова храна често са по-големи, свиквайки хората с прекомерна консумация.
Важно е да се отнасяте отговорно към храненето и да не поставяйте на пиедестал храни, които трябва да се избягват. Избягвайте да се „награждавате“ с чипсове или вафли в трудни ситуации. Трябва да се знае, че нуждите от храна зависят от много фактори, включително физическата активност, мисловната дейност и емоционалното състояние.
