Науката разкри: Остаряваме на три „вълни“ – на 34, 60 и 78 години
Остаряването не е плавен процес, а настъпва на три големи „вълни“ на 34, 60 и 78 години, когато се случват ключови промени в протеините в тялото. Водещи учени, събрали се на фестивала GIMM в Лисабон, обсъдиха как хроничното възпаление, клетъчното стареене и отслабването на имунната система движат този процес, отваряйки врати за нови терапии за удължаване на здравословния живот.
Остаряването не е плавен и равномерен процес, а по-скоро поредица от резки промени, които настъпват на три ключови възрасти: 34, 60 и 78 години. Това е едно от революционните заключения, обсъдени от водещи световни изследователи по време на научния фестивал GIMM в Лисабон, който тази година е посветен изцяло на науката за дълголетието.
Учените се обединяват около идеята, че стареенето е най-големият рисков фактор за повечето хронични заболявания и третирането му може да предотврати бъдещи здравни кризи. Организаторите от португалския Институт по молекулярна медицина „Гулбенкян“ събраха експерти, за да обсъдят как да удължим не просто живота, а годините, прекарани в отлично здраве.
„Сребърното цунами (процесите в света, свързани със застаряването) е глобален медицински, социален и икономически проблем. Науката трябва да се намеси в процесите на стареене и да предложи терапии, които не просто удължават живота, а удължават здравето.“
— проф. Жоао Педро Магаляйнш, Университет в Бирмингам
Според проф. Бьорн Шумахер от Университета в Кьолн, целта не е просто да лекуваме болестите на възрастта, а да разберем самите механизми на стареене. Ако разберем тези механизми, можем да ги забавим или дори да ги обърнем.
От голия плъх до човека: Тайните на дълголетието в природата
Защо някои животни живеят в пъти по-дълго от други? Отговор на този въпрос търси Вера Горбунова от Университета на Рочестър в Ню Йорк. Нейните изследвания върху африканския гол плъх, който живее близо 30 години (10 пъти повече от обикновения плъх), разкриват ключова роля на хиалуроновата киселина.
„Мишките и хората носят това вещество, но тъканите на голата къртица буквално са натъпкани с него.“
— Вера Горбунова, Университет на Рочестър
Горбунова добавя, че видовете с по-дълъг живот имат и по-ефективни механизми за възстановяване на увредената ДНК. Основното предизвикателство сега е как да прехвърлим тези естествени защити към хората.
Възпалението – „тайният убиец“
Една от водещите теории, представена от имунолога проф. Клаудио Франчески от Университета в Болоня, посочва хроничното възпаление като основен двигател на стареенето. Още през 2000 г. той развива концепцията за „inflammaging“ (възпалително стареене), която днес е широко приета.
Нарушеният сън, токсините от околната среда и неправилното хранене допринасят за натрупването на „клетъчни отпадъци“, които поддържат постоянно възпаление в тялото.
„Ако клетъчната смърт е резултат от определени процеси, тогава се отделят молекули, свързани с увреждането. Те трябва да бъдат елиминирани, защото са силно възпалителни.“
— проф. Клаудио Франчески, Университет в Болоня
Проф. Франчески обяснява, че нашите органи не остаряват едновременно – всеки има свой собствен биологичен часовник. Именно неговият екип установява, че в кръвната плазма настъпват три големи вълни на промени в протеините – около 34-тата, 60-ата и 78-ата година. Разбирането на тези повратни точки може да отключи нови терапии за моделиране на остаряването.
Атлас на стареещите клетки и ролята на имунната система
Друг важен аспект е клетъчното стареене – процес, при който клетките губят способността си да се делят, но остават в тялото и отделят вредни възпалителни молекули. Питър Адамс от института Sanford Burnham Prebys в Сан Диего работи по програмата SenNet, която създава своеобразен „атлас“ на тези клетки.
„Атласът, който създаваме, може да се превърне в съкровищница за учените, целящи да разработят стратегии за предотвратяване и лечение на заболявания, свързани с възрастта.“
— Питър Адамс, Институт Sanford Burnham Prebys
Макар учените да са единодушни за основните механизми, все още има дебат кой орган или система играе водеща роля. Някои посочват черния дроб, други – метаболизма, а трети, като Мария Мителбрун от Центъра по молекулярна биология, наблягат на имунната система. С възрастта имунната система отслабва, което ни прави по-уязвими към инфекции и рак, но също така започва да атакува собствените си клетки, водейки до автоимунни заболявания.
Научният форум в Лисабон показа, че макар да няма универсален лек срещу стареенето, науката напредва с огромни крачки. Бъдещето е в персонализирания подход, който цели да поддържа тялото здраво и функционално възможно най-дълго, а не просто да добавя години към живота.
