Науката потвърждава: Има значение в коя ръка се поставя последователната ваксина
Две независими проучвания – от Германия и Сидни – доказват, че последователното поставяне на ваксини в една и съща ръка генерира по-силен и по-бърз имунен отговор. Причината е, че антигените се насочват към едни и същи лимфни възли, където обучените макрофаги и паметови В-клетки са в готовност да произвеждат силни антитела.
В месеците на повишено търсене на ваксини срещу грип и COVID, мнозина правят един и същ избор на случаен принцип: в коя ръка да бъде поставена инжекцията. Обикновено решението се свежда до това коя ръка използваме по-малко, за да избегнем евентуална болка. Оказва се обаче, че този подход може да бъде грешка. Две независими научни проучвания показват, че ръката има значение, но не толкова дали е дясна или лява, а дали поредната ваксина е в същата ръка като предишната.
Изследователи в Германия стигат до категорични заключения. Те установяват, че хората, получили всичките си инжекции в една и съща ръка, демонстрират значително по-силен имунен отговор в сравнение с тези, които са разпределяли убожданията между двете ръце. Според проучването, публикувано в списание *eBioMedicine*, Т-клетки убийци са открити при 67% от хората, които са получили и двете инжекции в една и съща ръка. Този процент е само 43% при ваксинираните в различни ръце, две седмици след поставянето на дозите.
Учените предполагат, че по-добрата реакция се дължи на факта, че последователните инжекции в близък регион насочват антигените към едни и същи лимфни възли. Това прави възлите по-активни в производството на имунни клетки за борба с инфекциите.
Независимо от германските си колеги, учени от Сидни доказват подобна теза. Тяхното изследване, публикувано в списание *Cell*, фокусирано върху COVID ваксинацията, показва, че получаването на бустерна ваксина в същата ръка като първата доза може да генерира по-бърз и по-ефективен имунен отговор. Тези нови прозрения могат да усъвършенстват бъдещите стратегии за ваксинация.
Механизмът на имунната памет
Имунизацията въвежда в тялото т.нар. ваксинален антиген – безобидна версия на патоген. Антигенът се филтрира през лимфните възли, които функционират като „имунни тренировъчни лагери“ за обучение на тялото. Изследователите са открили, че паметовите В-клетки, които са жизненоважни за генерирането на антителни отговори при завръщане на инфекциите, се задържат в лимфния възел, най-близо до мястото на инжектирането.
В лимфните възли специализирани имунни клетки, наречени макрофаги, се „подготвят“ за действие. Тези макрофаги насочват стратегическото разполагане на В-имунните паметови клетки. Когато на същото място бъде приложена бустерна доза, обучените макрофаги вече са в състояние на готовност. Те ефективно улавят новия антиген и активират клетките на имунната памет, за да произвеждат силни антитела.
Констатациите първоначално са открити при мишки и след това са валидирани при хора. Локализацията на лимфните възли е ключова за обучението на имунната система и засилва производството на антитела. Подходът е сходен с този при други ваксини, като БЦЖ, където мястото на поставяне е строго определено за оптимален ефект.
Изследователите предоставят доказателства за усъвършенстване на подходите за ваксинация, предлагайки обещаващ нов алгоритъм за повишаване на ефективността на ваксините. Все пак, някои специалисти предупреждават, че въпреки наличието на доказателства за по-добър имунен отговор при поставяне на ваксини в една и съща ръка, практическото значение може да е ограничено. Не трябва да се пренебрегват и индивидуалните различия, като възраст, здравословно състояние и вида на ваксината, които също играят ключова роля.
