Наука и хуманност: Как се грижат с любов за експерименталните животни във вивариума на СУ

Вивариумът към Биологическия факултет на Софийския университет прилага високи стандарти на хуманно отношение към 500-те плъха и мишки, използвани за научни експерименти. Животните, доставени от френски вивариум за генетична чистота, участват в поведенчески опити с „лека тежест“, които не причиняват страдания, в съответствие с българските регулации за защита на опитните животни.

Наука и хуманност: Как се грижат с любов за експерименталните животни във вивариума на СУ
Време за четене: 2 мин. 16 ноември 2025

На фона на зачестилите в България случаи на лошо отношение към домашни животни, вивариумът към Биологическия факултет (БФ) на Софийския университет (СУ) демонстрира пример за високи стандарти и грижа. Лабораторията, създадена с европейско финансиране по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, е дом на 500 гризача, използвани за разработка на нови продукти в рамките на Центъра за компетентност „БиоРесурси“.

Грижата за животните е възложена на екип от изследователи, сред които е Диляна Стоименова. Тя обяснява, че гризачите, които включват плъхове от породите „Вистър“ (албиноси, най-често използвани) и „Лонг Еванс“, бързо свикват с хората. Общата популация възлиза на 300 плъха и 200 мишки, като всички лабораторни животни са доставени от френски вивариум, което гарантира тяхната генетична чистота и здравословно състояние.

„На нас имат най-голямо доверие, те могат включително и да се дресират, и с положителни покани – например семки, много бързо свикват с хората, буквално като домашни любимци. Аз обичам да работя с животни, така че няма значение за мен дали са гризачи или други бозайници.“

— Диляна Стоименова, изследовател по проект „Център за компетентност БиоРесурси“

Доц. Милена Керемидарска – Маркова от катедра „Физиология на животните и човека“ в БФ на СУ, подчертава високия стандарт. Тя отбелязва, че животните са не само чисти и здрави, но и „изключително добре охарактеризирани генетично“, като са под постоянен мониторинг на ветеринарни грижи. Тази прецизност е задължителна, тъй като България се придържа към Наредба № 20 от 2012 г., установяваща минимални изисквания за хуманно отношение към опитните животни. Съгласно тези разпоредби, експериментите се допускат предимно за фундаментални или приложни изследвания, насочени към предотвратяване и лечение на заболявания.

Гризачите участват в изследванията на Центъра за компетентност „БиоРесурси“, който е част от Департамента „Биоактивност на продукти“ към СУ. Целта е да се проследят потенциалните ефекти на биоактивни вещества с различен произход – растителен или микробиологичен. За тази цел се използва специална апаратура, която тества тяхната активност, координация и издръжливост.

„Тези експерименти не причиняват страдания на животните, тъй като те са с така наречената „лека тежест“.

— Доц. Милена Керемидарска – Маркова, катедра „Физиология на животните и човека“ в БФ на СУ

Екипът категорично заявява, че поведенческите опити гарантират, че животните остават живи и не страдат. За тях се полагат ежедневни грижи, включващи специализирано хранене – пресовани зърнени култури с точно дозирани мазнини, протеини, витамини и минерали. Въпреки че понякога се случва някой гризач да избяга от клетката си, той обикновено бива намерен до нея, чакайки да влезе за храна, което е допълнително доказателство за доверието, изградено между хората и опитните животни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *