Научно изследване: Климатът в Средната земя и Вестерос е изненадващо реалистичен

Ново научно изследване, публикувано в академичната платформа „The Conversation“, разкрива неочаквани факти за климата във фентъзи вселените. Учените анализират детайлно световете от „Песен за огън и лед“ и „Властелинът на пръстените“. Резултатите показват, че тези магически земи са изненадващо правдоподобни от научна гледна точка. Изследването демонстрира как съвременното климатично моделиране служи като мощен образователен инструмент за широката публика.

Климатолозите са създали прецизни компютърни модели на средата във Вестерос и Средната земя. Те използват оригиналните описания от книгите и наличните географски карти на авторите. Моделите доказват, че природните условия в тези светове следват стриктно логиката на реалната климатична система на Земята. Изследователите прилагат същите сложни алгоритми, с които се анализират екологичните промени на нашата собствена планета.

Моделирането на Средната земя се оказва сравнително лесна задача за научния екип. Дж. Р. Р. Толкин е замислил своя свят с висока степен на географска и климатична логика. Той представя Средната земя като митична версия на нашата планета в далечното минало. Това позволява на учените да използват стандартни физични модели на системата Земя–Слънце. Симулациите установяват, че климатът на Средната земя напомня условията в днешна Западна Европа и Северна Африка.

Разпределението на валежите в света на Толкин също следва строги физични закони.

„Най-голямото количество валежи пада върху и на запад от Мъгливите планини, докато на изток се наблюдава по-сух ефект на „дъждовна сянка“. Това се дължи на преобладаващите западни ветрове, които изтласкват влажния въздух нагоре по планините, където той се охлажда и водните пари се превръщат в дъжд или сняг, преди да достигнат източната страна“

, обясняват авторите на проучването. Сухият климат превръща Мордор в субтропична зона, която визуално и климатично наподобява пустинята Сахара.

Научният модел предвижда и съществуването на обширни горски масиви в голяма част от териториите. Това напълно съвпада с литературните описания на автора.

„Предсказанието на модела за обширна горска покривка в голяма част от Средната земя е в съответствие с твърдението на Елронд, че някога катерици са могли да пътуват от Шира до Дънланд, без да стъпват на земята.“

Ситуацията с Вестерос от поредицата „Песен за огън и лед“ е значително по-сложна за обяснение. Там зимите и летата продължават десетилетия и настъпват напълно непредсказуемо. Подобни аномалии не са типични за планети със стабилна орбита като земната. Учените предполагат, че Вестерос може да е планета с хаотично променящ се наклон на оста. Тя се „люлее“ като пумпал по време на своята обиколка около централната звезда.

Подобно специфично движение създава екстремни климатични условия в различните полукълба на планетата. За да се обяснят периодичните дълги зими, оста на небесното тяло трябва да се преобръща често.

„Причината за това преобръщане остава неясна“

, отбелязват изследователите в статията си. Те припомнят важна подробност от земната астрономия. Наклонът на земната ос е стабилизиран от гравитацията на Луната. Без нашия спътник Земята също би изпитвала хаотични и непредсказуеми сезони.

Основната цел на това необичайно изследване е популяризирането на сложните екологични науки. Чрез прилагане на физиката към измислени земи, учените ангажират общественото внимание върху климатичните промени. Изследването е публикувано в академичната платформа „The Conversation“ като иновативен метод за обучение по физика и екология.

„Използвайки климатични модели, учените отдават почит на изискването на Толкин дори най-фантастичните светове да поддържат правдоподобен и внимателно балансиран баланс между законите на реалността и въображението.“