Националното хранилище в Козлодуй: Първият етап е готов, стартът на пробна експлоатация се очаква през 2026/2027 г.
Строителството на първия етап от Националното хранилище за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци в Козлодуй е завършено, като се очаква то да заработи до 2026-2027 г. Първата платформа разполага с 22 клетки, които ще бъдат достатъчни за отпадъците от изведените от експлоатация блокове и бъдещата работа на централата.
Все още остава нерешен въпросът със съхранението и бъдещата преработка или погребване на високоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво.
България приключи строителството на първия етап от Националното хранилище за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО) в Козлодуй. Този завършек е ключов, тъй като страната решава завинаги въпроса със съхранението на този специфичен тип отпадъци. Въпреки че строителството приключи през юли 2024 г., предстоят довършителни дейности и въвеждане в експлоатация.
Цялостният процес по изграждането на първия етап отне около 20 години. Строителните дейности стартираха през 2017 г. Стойността на съоръжението е приблизително 75 милиона евро, осигурени основно от Международния фонд Козлодуй, като до момента са платени 65 милиона евро.
Преди да започне реалната работа, хранилището трябва да получи разрешение за експлоатация, което включва период на пробна експлоатация. Очаква се подписване на Акт 15 за завършването на НХРАО към края на март 2026 г. В момента над 1000 стоманобетонни кубове, пълни с радиоактивни отпадъци, очакват своето складиране.
„На първия етап е изградена първата платформа и съпътстваща сграда и съоръжения. Първата платформа съдържа 22 клетки за погребване, всяка една клетка е самостоятелна, сеизмично самостоятелна, квалифицирана.“
— Ира Стефанов, главен инженер на Националното хранилище
Всяка клетка е проектирана да побере 288 стоманобетонови кубове. Главният инженер Ира Стефанов обяснява процеса по запълване на клетките:
„Стоманобетонните контейнери се подреждат по определен ред, след като запълним клетката, ние запълваме свободното пространство с фин гранулиран материал и изграждаме покривната плоча“.
Заместник-председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), Борислав Станимиров, коментира срока за начало на складирането. Поради необходимостта от обосновка на периода на пробна експлоатация, е трудно да се даде точна дата, но се предполага, че това ще се случи около 2026 – 2027 година.
„Въвеждането в експлоатация е пробна експлоатация, тоест за един период, в който те ще обосноват за колко време искат тази пробна експлоатация, след това ще подадат заявлението, така че е много трудно да се изчисли 2026 – 2027 година.“
— Борислав Станимиров, зам. председател на Агенцията за ядрено регулиране
След като бъдат запълнени първите 22 клетки, предстои изграждането на още 44 клетки на два етапа. Общият капацитет ще бъде достатъчен да обезпечи работата на АЕЦ „Козлодуй“, включително след изграждането на бъдещите блокове 7 и 8. След запълване хранилището ще бъде погребано завинаги, като първите 300 години ще е под строг контрол.
Управление на отпадъците и бъдещи предизвикателства
Един от основните източници на ниско- и средноактивни отпадъци е извеждането от експлоатация на малките блокове от първи до четвърти на АЕЦ „Козлодуй“. Тази дейност се извършва от Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) под надзора на АЯР.
Директорът на дирекция в АЯР, Николай Грозев, съобщи, че председателят на агенцията е издал разрешение за поетапно изваждане на 20 парогенератора. За тяхното раздробяване ще бъде изграден временен цех, като целта е полученият метал да бъде освободен от регулаторен контрол.
„председателят е издал разрешение за поетапно изваждане на 20 парогенератора като след това ще бъде изграден временен цех за тяхното раздробяване, като идеята е металът, който ще се получи да бъде поетапно изведен и освободен от регулаторен контрол.“
— Николай Грозев, директор на дирекция в Агенцията за ядрено регулиране
Въпреки решаването на проблема с нискоактивните отпадъци, въпросът с високоактивните отпадъци, включително отработеното ядрено гориво, остава открит. До 2022 г. отработеното гориво се изнасяше за Русия с цел преработка. След началото на войната в Украйна, износът е прекъснат и горивото се съхранява на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.
„АЕЦ „Козлодуй“ разполага с достатъчно място за съхраняване на отработеното гориво и се търсят вече начини за поетапно предаване. Няма нищо опасно от радиологична и от ядрена безопасност гледна точка горивото да се съхранява, то е добре подсигурено.“
— Николай Грозев
Към момента България трябва да вземе стратегическо решение дали да започне преработка на ядреното гориво, за което се водят разговори с Франция, или да пристъпи към окончателното му погребване.
