Националната идентичност остава водеща: 83% от сънародниците ни се определят първо като българи

Националната идентичност доминира категорично в самосъзнанието на сънародниците ни. Ново проучване на агенция „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“ разкрива ключови обществени нагласи. Общо 83% от анкетираните се самоопределят на първо място като българи. Този резултат оставя далеч назад всички други форми на принадлежност.

Едва 9% от хората се възприемат основно като европейци. Още по-малки са дяловете на тези, които се чувстват балканци или граждани на света. Данните показват силно изразена национална свързаност. 47% от участниците посочват България като мястото, с което имат най-силна емоционална връзка. За 30% от хората водеща е принадлежността към родния град или село. Местната идентичност е особено силна сред жителите на малките населени места.

Основните стълбове на българското единство са традициите, историята и езикът. Традициите обединяват 71% от българите, а историята е водещ фактор за 69% от тях. Българският език е посочен като основен обединител от 57% от анкетираните. Исторически погледнато, езикът е фундаментът на националната ни идентичност. Той съхранява вековната ни история и богат фолклор.

Тези резултати кореспондират с други проучвания за културните ценности на обществото ни. Всеки втори българин дефинира културата именно чрез езика и обичаите. Корените на това самосъзнание се откриват още в делото на Паисий Хилендарски. Борбата за независима българска църква през XIX век също затвърждава ролята на културата.

Въпреки силната привързаност, се забелязва усещане за културна уязвимост. Общо 60% от анкетираните смятат, че българската култура е застрашена. От тях 42% виждат умерена заплаха, докато 18% я определят като силна. Повечето хора се чувстват най-свързани с родината по време на национални празници. Семейството остава основната среда за културно общуване за 54% от гражданите.

Музиката, танците и фолклорът са източник на близост за половината от интервюираните. Съвременната идентичност често е хибридна и съчетава национални с европейски елементи. Политиката за българите в чужбина също трябва да набляга на езика. Това е основният начин за запазване на нашите общности по света.

Прогнозите за бъдещето на българската култура след 20 години са разнообразни. 37% вярват, че тя ще се адаптира към нови форми, но ще остане разпознаваема. Само 15% са оптимисти, че тя ще бъде напълно запазена и развита. Глобализацията буди притеснения у 19% от хората. Те предвиждат загуба на идентичността под външно влияние. Други 15% смятат, че културата ще оцелее само в малки общности.