НАТО затяга отбраната на източния си фланг срещу дронове, България също е във фокуса

Източният фланг на НАТО усилва мерките си за сигурност, за да се справи с нарастващата заплаха от дронове, което се превръща в основен приоритет за Алианса. Проблемът е особено остър за страните, граничещи с Русия, Беларус и Украйна, тъй като те са пряко засегнати от последиците от войната на Москва в Украйна.

Властите в Естония, например, вече разширяват граничната си ограда с Русия и изграждат противотанкови ровове и бункери. „Доколкото е възможно, поставяме материали от клас 4, като драконови зъби, хармонична тел, бетонни блокове, възможно най-близо до правилните позиции“, обяснява Айнар Афанасиев, командир на инженерните подразделения в естонската армия. Той подчертава трудностите при подобно строителство в мирно време, особено когато голяма част от земите не са държавна собственост.

Въпреки тези усилия, традиционните защитни съоръжения не могат да спрат непосредствената заплаха от дронове. Нахлуването на около 20 руски дрона в Полша неотдавна подчерта сериозните пропуски във въздушната отбрана на НАТО. „В Полша повечето от дроновете не бяха засечени. Това е проблем, който трябва да решим“, заявява Хано Певкур, министър на отбраната на Естония.

Изправени пред този нарастващ проблем, министрите на отбраната от източната граница на ЕС ще се срещнат, за да преговарят за създаването на т.нар. „стена от дронове“ по източния фланг на блока. Високопоставени европейски служители все повече подкрепят тази идея, въпреки че през март ЕС отказа финансиране на съвместно предложение на Естония и Литва.

Военни експерти от Естония, Латвия и Литва посочват, че защитата срещу дронове изисква решаване на сложен набор от технологични, финансови и бюрократични проблеми. НАТО вече активира многопластова интегрирана система за въздушна отбрана с по-добър обмен на данни и гъвкаво пренасочване на сили. Тази нова операция стартира незабавно след инцидентите с руски дронове от началото на септември, насочени към Полша, Румъния и други страни по източния фланг. Генерал Алексъс Гринкевич и генералният секретар Марк Рюте официално заявиха, че операцията е в ход и страни-членки вече изпращат допълнителни войски и техника.

Естонският министър на отбраната заяви, че страната му планира допълнителни мерки, като изграждането на многопластова и интегрирана система с акустични сензори, с радари за ниска и отделно за голяма височина. Използват се разширени средства за разузнаване, като AWACS самолети и висотни дронове RQ-4D Phoenix, което демонстрира сериозността, с която Алиансът подхожда към тази заплаха.

„Дроновете не са комари, така че няма как да ги спрете с електронна стена. Те са много сложни и има най-различни видове – разузнавателни, многороторни, тип Шахед, тип Рийпър, които летят на много голяма височина. Всякакви дронове. Ето защо трябва да разберем, че борбата срещу тях изисква и много сложен подход“, обясняват експерти от естонското министерство на отбраната. НАТО категорично заявява, че няма да толерира продължаващи провокации и използва всички необходими средства за защита на съюзниците си. Щабни лица потвърждават, че допълнителни войски и техника от страни съюзнички се изпращат към рисковата зона, подчертавайки важността на съвместната отбрана на източния фланг.

България, като част от източния фланг на НАТО, също е във фокуса на тези мерки за сигурност. Въпреки че конкретни действия не са изброени в предоставената информация, логично е да се предположи, че и тя ще участва активно в новите отбранителни стратегии и ще подсили въздушната си отбрана срещу дронове, за да гарантира сигурността на своята територия и на целия Алианс.