НАТО засилва сигурността в Арктика с мащабното учение „Студен отговор“

Военното учение „Студен отговор“ на НАТО има за цел да засили сигурността в Далечния север. В мащабните маневри участват 32 000 войници от 14 държави-членки. Учението е част от амбициозната операция на Алианса „Арктически часовой“ (Arctic Sentry). Тя стартира през февруари 2026 година под ръководството на Норвегия. Командването уточнява, че напрежението с Русия изисква по-мащабно наблюдение на морските и въздушните маршрути.

Маневрите се провеждат при екстремно ниски температури и на труден планински терен. Този фокус на Алианса цели да разсее напрежението около амбициите на президента на САЩ Доналд Тръмп за Гренландия. НАТО започва учение край Гренландия в момент на засилен международен интерес към региона. Съюзниците смятат сигурността в Арктика за основен приоритет. Причините са ескалиращото напрежение с Русия и променящите се условия в околната среда.

Специфична задача на норвежките военни е проследяването на руски атомни подводници. Тези плавателни съдове се развиха значително през последните десетилетия. Вицеадмиралът от Британския Кралски флот Джеймс Морли подчертава сериозността на ситуацията.

„Русия управлява флот от все по-способни атомни подводници, оборудвани със системи за атака на столици в Европа и Северна Америка. Подводниците носят ракети, които могат да бъдат изстреляни от всяка точка. Вместо да си представяме, че заплахата идва от една посока, една подводница може да изстреля ракета от източното крайбрежие на САЩ или от западното крайбрежие на Франция или Великобритания“

Учението „Студен отговор 2026“ ще продължи до 20 март. То има мултидоменен характер и обхваща операции на суша, море и въздух. Включени са също космосът и киберпространството като ключови сфери на отбрана. НАТО стартира и многолетен анализ на сценариите за конфликт в Арктика. Изследователска група от САЩ и Норвегия ще подготви подробен доклад до 2029 година.

Маневрите включват военни от САЩ, Италия, Германия, Франция и Великобритания. Използват се модерни системи като морския патрулен самолет P-8 Посейдон. В експлоатация са и норвежките крайбрежни корвети. Те се считат за най-бързите военни кораби в света. Подготовката за справяне с масови жертви също е сред приоритетите. Председателят на „Военни медицински услуги“ на НАТО Петер Иверсен коментира рисковете.

„Мащабни военни действия биха довели до много военни и цивилни жертви. Способността на Алианса да се справя с масовите жертви и евакуациите е важна част от военния план за действие. В следващите години ще се изправим пред потенциални операции по член Пети от договора за НАТО, включително нахлуване в съюзническа държава“

Руското външно министерство твърди, че НАТО отдавна разглежда сценарии за конфликт в региона. Русия счита милитаризацията на Арктика за насочена срещу нейните интереси. ВВС на САЩ обаче подчертават нуждата от стратегическо преимущество в този жизненоважен геополитически регион. Алиансът отделя повече внимание и на ролята на цивилното население. Лидерите на Канада и скандинавските държави също задълбочават сътрудничеството си в областта на отбраната. Командването на учението е разположено в Рейтане, северно от полярния кръг. НАТО следва 360-градусов подход на постоянна бдителност в световен мащаб.