НАТО: Русия поема цялата отговорност за нарушенията на въздушното пространство в Естония

Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) остро осъди навлизането на три руски изтребителя МиГ-31 във въздушното пространство на Естония, определяйки действията на Москва като опасна ескалация. Алиансът категорично подчерта, че ангажиментът към член 5 от своя устав е непоклатим, сигнализирайки за сериозността на инцидента и единството между държавите членки.

Според официално изявление на НАТО, Върховният главнокомандващ на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SACEUR) е информирал Северноатлантическия съвет за събитието. Три въоръжени руски самолета МиГ-31 са навлезли в естонското въздушно пространство за повече от десет минути без разрешение. НАТО реагира бързо и решително, като съюзнически изтребители са били вдигнати по тревога, за да прихванат и изведат руските самолети.

Естония официално поиска задействане на член 4 от устава на НАТО заради нарушаването на въздушното пространство. Според естонските военни, инцидентът се е случил над остров Вайндуло, като руските самолети са прелетели за около 12 минути. Още по-тревожно е, че полетите са били без полетни планове и с изключени транспондери, като руските пилоти са игнорирали сигналите и комуникациите от съюзническия италиански самолет F-35.

От НАТО заявиха, че това нарушение е част от по-широк модел на все по-безотговорно поведение от страна на Русия. Това е вторият случай само за две седмици, в който Северноатлантическият съвет се събира по член 4. На 10 септември съюзниците проведоха консултации след масово нарушение на полското въздушно пространство от руски дронове. Други съюзници – включително Финландия, Латвия, Литва, Норвегия и Румъния – също наскоро преживяха подобни инциденти. НАТО изразява пълна солидарност с всички държави, чието въздушно пространство е било нарушено.

Москва отрича да е нарушила въздушното пространство и заявява, че полетът е бил планиран и съгласуван с международните правила. Тази версия обаче е в пряко противоречие с данните, представени от естонските власти и НАТО, които ясно посочват липсата на разрешение, изключени транспондери и игнорирането на комуникации.

НАТО подчертава, че Русия носи пълната отговорност за тези действия, които са ескалационни, крият риск от погрешни изчисления и застрашават регионалната сигурност. Реакциите на международната общност не закъсняха. Държавни лидери осъдиха действията на Москва, като президентът на Чехия Петър Павел е призовал за военен отговор на НАТО, демонстрирайки нарастващото напрежение и необходимостта от твърдост.

Ситуацията е изключително деликатна, тъй като възможността за сваляне на руските изтребители се разглежда като възможна отбранителна мярка. Тази опция, макар и крайна, показва готовността на Алианса да защитава своята териториална цялост и суверенитет на държавите членки. Инцидентът допълнително изостря отношенията между Русия и НАТО, подчертавайки необходимостта от деескалация и спазване на международното право.