Наталия Киселова: Смяната на областните управители е очаквано политическо действие
Председателят на „БСП – Обединена левица“ Наталия Киселова коментира кадровите промени в служебния кабинет, избора на главен прокурор и трудностите пред конституционното мнозинство.
Наталия Киселова направи подробен анализ на текущата политическа ситуация в страната. Тя е председател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“. Киселова подчерта, че кадровите промени в изпълнителната власт не представляват изненада. Според нея служебните кабинети през последното десетилетие имат ясна политическа физиономия.
Служебният правосъден министър Андрей Янкулов свиква Пленума на Висшия съдебен съвет на 27 февруари 2026 година. Заседанието ще се проведе този четвъртък за определяне на временно изпълняващ функциите главен прокурор. Киселова изрази пълна подкрепа за тази инициатива. Тя припомни, че Янкулов отдавна защитава тезата за компетентността на Пленума по този въпрос.
„Още преди да стане министър г-н Янкулов е изразявал позиция, че според него не Прокурорската колегия, а Висшият съдебен съвет – Пленума е компетентният орган да избере и.ф. главен прокурор.“
Депутатът от левицата смята, че усилията на правосъдния министър трябва да бъдат насърчени. Това би предотвратило съществуването на органи без ясен мандат. Киселова припомни, че промените в Закона за съдебната власт от миналата година са целели именно прозрачност. Тя настоява за спазване на законовите процедури при избора на висши магистрати.
Конституционната реформа от 2023 г. изисква квалифицирано мнозинство от 160 народни представители за избор на нов ВСС. Киселова определи тази норма като сериозно предизвикателство за сегашния парламент. Тя вижда две възможности за преодоляване на кадровата криза. Първата е постигане на трудни компромиси между партиите. Втората е промяна на закона за намаляване на необходимото мнозинство.
„Илюзия е да твърдим, че една листа може да получи 160 и повече гласа.“
По отношение на областните управители, Киселова отбеляза, че обществото бере плодовете на реформата от 2023 година. Тя дефинира служебните правителства като експертни или политически обвързани. Според нея настоящият кабинет попада във втората категория и често проявява дясна ориентация. Това прави смяната на ключови длъжности напълно очаквана за политическите наблюдатели.
Левицата изразява остро несъгласие с определени кадрови решения на служебната власт. Киселова сподели, че има сериозни критики към избора на областен управител на София-град. Тя подчерта, че Киселова смята назначаването на Надежда Нейнски за външен министър за грешка. Тези назначения ще продължат да предизвикват напрежение в следващите дни.
Киселова препоръчва президентът да свика Консултативния съвет по национална сигурност заради рокадите в сектора. Тя вижда това като единствен изход по отношение на промените в МВР. Съветът трябва да разгледа и предложенията за нов ръководител на ДАНС. Киселова вярва, че Илиана Йотова ще се справи достойно със своите отговорности в тази сложна ситуация.
„Президентът има само един изход – да свика Консултативен съвет по национална сигурност. Това е нейна възможност.“
Темата за Изборния кодекс също беше засегната в анализа на Киселова. Тя коментира ветото на президента върху ограниченията за изборни секции в чужбина. Позицията на „БСП – Обединена левица“ ще бъде финализирана след вътрешни дискусии. Киселова изрази лично мнение, базирано на международните стандарти за изборен процес.
Според Венецианската комисия не трябва да се правят промени в изборните правила една година преди вота. Киселова подкрепя този аргумент като валиден и в настоящия момент. Тя отбеляза липсата на единно обществено мнение за участието на българите в чужбина. За нея демокрацията в страната зависи пряко от демократичните процеси вътре в самите партии.
„Само когато има демократичност в партиите, може да има демокрация в страната.“
В заключение, Киселова подчерта, че кадровите въпроси остават в основата на всяко управление. Тя призова за отговорно отношение към държавните институции в периода на подготовка за изборите. Според нея прозрачността при назначенията е ключова за доверието на гражданите в изборния процес.
