Наследственост и скрининг: Д-р Кръстева настоява за национална програма срещу рака на дебелото черво
Д-р Росица Кръстева от МБАЛ „Уни Хоспитал“ подчертава, че семейната история е ключов рисков фактор за рак на дебелото черво, налагащ профилактика от около 45-годишна възраст. Тя настоява България спешно да въведе национална програма за скрининг, организирана от държавата, тъй като ранното откриване не само спасява животи, но и намалява разходите на здравната система.
Семейната история играе решаваща роля при риска от рак на дебелото черво, но системният скрининг е единственият начин за спасяване на животи. Това подчерта д-р Росица Кръстева от МБАЛ „Уни Хоспитал“ по време на подкаста „Докторе, кажи“.
Онкологът акцентира върху това, че наследствеността е ключов рисков фактор, който в никакъв случай не бива да се подценява. Ако родител е бил диагностициран с карцином на дебелото черво, неговите деца трябва да започнат профилактични прегледи много по-рано от общоприетите стандарти.
„Наследствеността е важна. Ако родител е имал рак на дебелото черво, децата трябва да започнат профилактика по-рано – около 45-годишна възраст.“
— Д-р Росица Кръстева
Световната практика обикновено препоръчва скрининг между 50 и 75 години, но при наличие на фамилна обремененост, лекарите съветват да се пристъпи към редовни изследвания, като гастро- и колоноскопия, дори при липса на каквито и да е симптоми. Специалистите предупреждават, че симптомите на рака на дебелото черво често не са специфични, което прави ранното специализирано изследване задължително.
Според д-р Кръстева, голямата разлика между добрата инициатива и ефективното спасяване на живот е в организацията. Държавата трябва да организира скрининга като система с активно покана на хората, вместо да разчита на случайни индивидуални инициативи. Онкологът дава пример с Франция, където всяка година се провеждат масови скринингови кампании. Там хората получават покани за изследване, съобразени с тяхната възраст и семейна обремененост. В световната практика във Франция например, децата на родител с карцином на дебелото черво се поканват за преглед до 45 години, а след тази възраст – за профилактична колоноскопия, тъй като там функционира ясна национална стратегия за скрининг.
„Скринингът не е случайна проверка, а система. Той трябва да бъде организиран от държавата, така че хората да бъдат канени активно, а не да разчитат на случайни инициативи.“
— Д-р Росица Кръстева
Експертът твърди, че България спешно се нуждае от национална програма за скрининг, която да осигури ясен път на пациента и ефективен контрол на резултатите. Ранното откриване на заболяването не само увеличава шансовете за излекуване и спасява човешки живот, но има и значителен икономически ефект. Ранното откриване на заболяването не само увеличава шансовете за излекуване, но и намалява разходите на здравната система.
„Профилактиката е добра инициатива, но скринингът е спасение. Ранното откриване на заболяване не само спасява човешки живот, но и намалява разходите на държавата за лечение. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-щадящо е лечението“
— онкологът
Според д-р Кръстева, създаването на такава програма представлява инвестиция в бъдещето – и в човешкия, и в икономическия смисъл.
