Наследницата на Тодор Каблешков: Как се пази родовата памет 150 години след Априлското въстание

Петя Колева, наследница на революционера Тодор Каблешков, споделя как е открила корените си и защо родовата памет е ключова за свободата днес.

Наследницата на Тодор Каблешков: Как се пази родовата памет 150 години след Априлското въстание

Снимка: БТА/Архив

Време за четене: 3 мин. 3 март 2026

Навръх националния празник 3 март се срещаме с Петя Колева. Тя е пряка наследница на бележития български революционер Тодор Каблешков. Каблешков е един от основните водачи на Априлското въстание. Той остава в историята като автор на легендарното Кърваво писмо. Петя разбира за своята ценна родова връзка едва на 36 години. Всичко започва със случайни разкази на нейния баща през тийнейджърските ѝ години. Тогава темата не е била разисквана в големи детайли в семейния кръг. Петя често е пътувала до Копривщица в своите младежки години. Въстаническата история винаги е вълнувала нейното съзнание по специален начин.

По-късно тя посещава къщата-музей на Тодор Каблешков в град Копривщица. Там тя изпитва силна нужда да опозная своята родова памет. Тя разглежда родословната книга с треперещи ръце и огромно вълнение. Виждайки името на баща си на първата страница, тя усеща силна емоция.

Усетих нуждата да опозная родовата си памет. Качихме се в музея, разбрах, че има родословна книга и започнах да разглеждам в нея. Огромното ми учудване беше, когато видях името на баща ми още на първата страница след тази на бащата на Тодор и се разтреперих, вълнението беше огромно. Вече са минали две години и половина и тази емоция не ме пуска.

Тодор Каблешков е роден на 13 януари 1851 г. в Копривщица в заможното семейство на хаджи Лулчо и Стойка Каблешкови. Въпреки охолния живот, той избира пътя на революцията. През 2026 година България ще отбележи тържествено 150-та годишнина от началото на героичното Априлско въстание. Каблешков е бил изключително образован и подготвен за своята мисия. Революционерът е работил като телеграфист в Одрин и началник на железопътна станция в гара Бельово. Там той развива активна просветна дейност и подготвя почвата за бъдещото освобождение. По-късно той става помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг.

Каблешков пише прочутото Кърваво писмо на 20 април 1876 година, подпечатано с кръвта на първия убит турчин. С този акт той обявява началото на бунта в Копривщица. Петя Колева е убедена, че историята трябва да се предава между поколенията. Нейните вътрешни мотиви често се припокриват с ценностите на възрожденците. За нея родствената връзка е повод за огромна гордост.

Жертва всичко за България. Думите на Каблешков са, че той просто не може да гледа как българският народ се мъчи и да бъде под игото на турците. За него това да умре в името на свободата е най-доброто нещо.

Революционерите са знаели, че трябва да привлекат вниманието на цяла Европа. Те са искали да предизвикат реакция от страна на Великите сили. Априлското въстание успява да постигне именно този международен отзвук. Европа чува гласа на българите и само две години по-късно страната е свободна. Сестрата на Каблешков свидетелства за подготовката на черешовите топчета. Те са били изработени от черешовото дърво в двора на тяхната къща.

Днес Петя предава този завет чрез своето дигитално пространство и уебсайт. Тя цели да възпитава национална гордост и родолюбие у младите българи. Тя вярва, че националната гордост започва с познаването на собствените корени.

На мен ми се иска да предаваме повече в поколения напред. Да имаме тази национална гордост, това родолюбие, да осъзнаваме, че свободата е избор – това е изборът, който те са направили тогава.

Образът на Каблешков е обезсмъртен в първия български роман „Под игото“ от народния поет Иван Вазов. Животът на героя прекъсва трагично на 8 май 1876 година след жестоки мъчения. Той се самоубива, за да не попадне жив в ръцете на врага. Тодор Каблешков остава символ на саможертвата и непоколебимия български дух.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *