Напускането на президентската институция с недовършен мандат е напълно нередно

Представяме отново един от най-четените коментари от изминалата седмица. Той заема позиция №2 с близо 41 000 прочитания, повдигайки важен въпрос за политическата етика.

Дискусията се фокусира върху възможното включване на настоящ президент в активната политическа битка. Авторът отбелязва, че това само по себе си не е проблем. Политическата сфера в България често е доходно занимание, привличащо различни личности, които губят смисъл без власт.

Твърди се, че настоящият държавен глава е „поуправлявал“ изпълнителната власт. Вероятно е извлякъл и значителни облаги от нея. Ето защо участието му в политическия живот е логично. Президентът се ползва с висок рейтинг, почти двоен спрямо следващия. Има желание, възможности и многобройни поддръжници, нетърпеливи да го видят на политическия терен.

Въпреки това, според автора, ситуацията е нередна. Основната причина е напускането на президентската институция с неизпълнен мандат. Това е неприемливо за смислената част от обществото. Хората са гласували доверие за една задача, а президентът се насочва към съвсем друга.

Второ, нараства усещането, че вкусът от употребата на изпълнителната власт се е усладил на президента. Това се е случило през близо три години, поради политически обстоятелства и недъзи на българската конституция.

Но най-важно е третото – „парашутирането“ в политиката. То е също нередно.

Защото хората, които участват в политическия живот са задължени, понякога в продължение на години да „градят“ своя политически профил, да се изправят пред присъдата на обществото и да се опитват да сътворят своя имидж.

Логиката на политическия процес изисква представяне пред обществото. То оценява и възлага политическа задача. Приземяването на лица, на които обществото е възложило друга задача, е форма на „парашутиране“. Въпреки че има примери от световната политика с „звезди“ от шоубизнеса или спорта, които стават политици, този подход си има своите недостатъци. За други подобни мнения вижте този коментар за политическо нахалство.

Оправданието на президента вероятно ще бъде спасяването на нацията. Недостатъкът на „парашутирането“ е, че не представя идеология, компания или верую. Политикът „слиза“ директно в центъра на политическия живот, често печелейки от това. Колкото по-малко се знаят намеренията, толкова по-голям кръг от хора подкрепят. Когато заявката е за спасител, многобройни „спасявани роби“ са готови да прегърнат идеята. Въпросът е, че вината не е на спасителя, а на „роба“.