Напрежението в НАТО расте след отказа на Европа да подкрепи войната срещу Иран

Отношенията между САЩ и техните европейски съюзници в НАТО достигнаха критична точка на напрежение. Президентът Доналд Тръмп изрази готовност да изтегли страната си от Северноатлантическия алианс. Основната причина за този остър завой е отказът на Европа да подкрепи военните действия срещу Иран. Тръмп обвинява съюзниците в липса на солидарност по време на операцията в Близкия изток.

Тръмп е „абсолютно“ готов да изтегли САЩ от НАТО заради липса на подкрепа срещу Иран. В поредица от интервюта американският лидер изрази своето разочарование от европейските партньори. Той твърди, че те не са осигурили необходимата подкрепа за охрана на Ормузкия проток. Тръмп подчерта, че алиансът вече не изпълнява своите функции ефективно.

Ще говоря за отвращението си от НАТО. Абсолютно обмислям излизане. Ако бяхте на мое място, нямаше ли да направите същото? Никога не съм се поддавал на влиянието на НАТО. Винаги съм знаел, че са хартиен тигър, и, между другото, Путин също го знае.

Напрежението се засили, след като няколко държави отказаха достъп до бази и въздушно пространство. Тръмп счита това за предателство към общите интереси на сигурността. Закон от 2023 г. изисква одобрението на Сената и Конгреса за напускане на алианса. Юристи в САЩ поясняват, че президентът не може да вземе това решение еднолично. Републиканецът ще се нуждае от широка политическа подкрепа, за да реализира заканата си.

Въпреки законовите пречки, сигналите от Вашингтон остават тревожни за Брюксел. Министърът на отбраната Пийт Хегсет отказа да потвърди ангажимента към Член 5. Този член гарантира, че нападение срещу една страна е нападение срещу всички. Липсата на категорично потвърждение поставя под въпрос бъдещето на колективната отбрана. Марко Рубио също изрази разочарование от пасивността на европейските съюзници.

Европейските лидери реагират на ситуацията с комбинация от предпазливост и нови ангажименти. Европейските държави обещаха 5% от БВП за отбрана в замяна на гаранции за сигурност. Това споразумение беше опит да се успокои администрацията на Тръмп. Германия обаче остава резервирана по отношение на конфликта с Иран. Борис Писториус и Фридрих Мерц подчертаха, че страната им не е инициатор на тази война.

Великобритания също променя своята стратегия в контекста на кризата. Премиерът Киър Стармър обяви планове за по-тясно сътрудничество с Европа в отбраната. Полша от своя страна призовава за запазване на спокойствие и единство в НАТО. Междувременно ситуацията в Близкия изток продължава да ескалира бързо.

Тръмп заплаши с удари по иранската нефтена инфраструктура и остров Харг. Той настоява съюзниците да се включат в разминирането на Ормузкия проток. Иран потвърди смъртта на началника на военноморските сили на Революционната гвардия Алиреза Тангсири. Турция пък прихвана иранска балистична ракета в своето въздушно пространство. Тези събития засилват натиска върху НАТО за единна позиция.

Анализаторът Симеон Гаспаров коментира, че речта на Тръмп е внесла допълнително объркване. Според него президентът не дава яснота как ще завърши конфликтът. Гаспаров отбелязва, че Тръмп очаква съюзниците да поемат тежките задачи в региона. Алиансът може да не бъде същият след края на тази война.

Това го каза и Марко Рубио. Това беше казано и от генерал Кийт Келог, който заяви, че Съединените щати биха могли сравнително лесно да излязат от НАТО – процес, който отнема около година. Наистина навлизаме в голяма криза – не само икономическа и енергийна, но и политическа и военна.

Генерал Кийт Келог потвърждава, че процесът по излизане от пакта е технически възможен. Това би отнело приблизително една година след официалното уведомление. САЩ водят преговори с нов режим в Иран, но заплахите за удари остават. Председателят на иранския парламент Калибаф предупреждава за подготвяна сухопътна офанзива от страна на САЩ. Търканията вътре в НАТО само усложняват геополитическата ситуация.