Нанопластмаси проникват в корените на житните растения: Учени от Грац предупреждават за нарастващ екопроблем

Изследователи от Техническия университет в Грац откриха наличие на нанопластмаси в корените на зимна пшеница. Тези частици представляват нарастващ екологичен проблем и повдигат въпроси за потенциалното им навлизане в житните зърна и хранителната верига. Учените продължават с полеви опити, за да оценят реалния риск.

Нанопластмаси проникват в корените на житните растения: Учени от Грац предупреждават за нарастващ екопроблем

Нанопластмаси успяват да проникнат и в корените на житни растения, твърдят учени.

Време за четене: 3 мин. 4 октомври 2025

Микро- и нанопластмасите в почвите се превръщат във все по-сериозен екологичен проблем. Последни изследвания показват, че този тип замърсяване вече засяга и основните земеделски култури. Изследователи от Техническия университет в Грац, Австрия, констатираха, че нанопластмаси могат да бъдат открити в корените на житните растения, съобщи австрийската информационна агенция АПА.

Научният екип, ръководен от физика Йоханес Ратенбергер, търси начин да наблюдава натрупването на нанопластмаса и поникването ѝ в растенията. Първите лабораторни опити са проведени със зимна пшеница. Изследователите откриват наличието на частици в корените на растението.

„Намерихме значително количество,“

— Ратенбергер

Все още не е установено дали вредните частици успяват да проникнат и в житните зърна, но този въпрос е обект на текущо проучване, заявяват учените.

Методология на изследването

За да проследят частиците, учените от Грац използват иновативна методика. Те маркират нанопластмасите с малки следи от злато. Ратенбергер обяснява, че учените покриват малко златно ядро с тънък слой полистирол. Така под електронен микроскоп златното ядро се идентифицира ясно.

„Обвиваме малко златно ядро с тънък слой полистирол. Под електронния микроскоп това златно ядро може да бъде ясно идентифицирано,“

— Йоханес Ратенбергер, ръководител на проекта

Изследователите работят със сканиращ и трансмисионен електронен микроскоп. Вторият инструмент притежава изключителна прецизност – той може да разграничи една десетмилионна от милиметъра, което е по-малко от разстоянието между атомите в кристалите. Анализите от лабораторните опити показват, че земеделските култури по принцип поемат нанопластмаса, което е доказано чрез разработените методи.

„Анализите на досегашните ни лабораторни опити показват, че земеделските култури по принцип поемат нанопластмаса и можем да го докажем с нашите методи,“

— Йоханес Ратенбергер, физик от Грац

Бъдещи опити и опасения за хранителната верига

Научният екип от Грац вече започна полеви опити в рамките на изследователската мрежа ACR (Австрийско кооперативно изследване). Тези опити целят да изследват житните зърна след жътва. В изследването се включват Институтът за обработка на зърното и Институтът за изследване на храните.

Основната цел е да се проучат въздействията на микро- и нанопластмасите върху качеството на зърното и брашното. В допълнение, екипът цели да изготви конкретни препоръки, които да намалят максимално замърсяването. Текущите полеви опити продължават да проучват проникването на нанопластмаси в житните зърна след прибиране на реколтата.

Проблемът с нанопластмасите повдига сериозни въпроси за безопасността на храните. Навлизането на частици в житните зърна представлява риск от проникване в хранителната верига чрез зърнените култури и продукти от тях. Световната здравна организация (СЗО) акцентира върху необходимостта от контрол на замърсителите, включително пластмасовите частици, като част от глобалната стратегия за безопасност на храните 2022–2030 г.

Допълнителни проучвания от Италия и Германия подчертават, че микропластмасите и нанопластмасите във фермите могат да бъдат поглъщани, вдишвани или да проникват през кожата на бозайниците. Това повишава здравните рискове, включително от добавки в пластмасите като бисфенол А (BPA), които могат да повлияят на възпроизводството. Някои учени подчертават, че преди да се правят категорични изводи, са необходими по-широки полеви изследвания, както и оценка на реалния риск за човешкото здраве.

„В каква степен се случва това, в кои части на растенията се натрупва нанопластмасата най-много и какви са разликите между различните видове растения, ще покаже бъдеща научна работа“

— Йоханес Ратенбергер

Индустриалният сектор вече проявява интерес към разработването на препоръки и технологии за намаляване на пластмасовото замърсяване както в селското стопанство, така и в хранителната верига.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *