Надежди за мир и нарастващо безразличие: Четири години от войната в Украйна

В навечерието на четвъртата годишнина от войната, дипломатическите усилия за постигане на примирие се засилват в международен план. На 4 февруари 2026 г. в Абу Даби започна вторият кръг от тристранни преговори между САЩ, Украйна и Русия. Тези разговори целят намирането на изход от конфликта, но Кремъл все още не потвърждава официално детайлите за мястото и датата. В същото време мирните преговори в ОАЕ предизвикват скептицизъм сред западните партньори.

Европейските разузнавателни служби определят текущите дипломатически срещи като „преговорен театър“. Според техните оценки руският президент няма да прекрати агресията дори при пълен контрол над Донбас. От своя страна Киев поставя категорични условия за започване на реален диалог. Украйна настоява Русия да се върне към позициите си от 24 февруари 2022 г. за старт на преговорите. Поради тези коренно различни позиции мирът в Украйна остава под въпрос.

Личните истории на пострадалите разкриват мащаба на хуманитарната криза. Халина е една от милионите украинки, чийто живот е напълно разрушен. Тя три пъти е започвала отначало в различни градове заради руското настъпление. Нейният син и внук са на фронта, като синът ѝ е в неизвестност от ноември 2023 г.

Внукът ми се присъедини към армията в първите дни на войната. Тогава синът ми каза: как мога да стоя вкъщи, когато детето ми е на фронта. И той се записа в армията. Но от ноември от 2023 г. е в неизвестност.

Бягахме под огъня на ракети „Град“. Никога не съм си представяла, че ще трябва да бягам от собствения си дом.

Статистическите данни в Украйна остават стряскащи. Над 4 милиона души са вътрешно разселени, а бежанците в чужбина надхвърлят 5 милиона души. Хората в зоните на конфликт живеят под постоянна заплаха от въздушни удари и липса на сигурност.

Страхувам се, че няма къде вече да избягам. Вижте, ракети летят навсякъде.

В Русия обществените нагласи остават противоречиви. Проучване на независимата организация „Левада център“ показва, че една-трета от анкетираните руснаци са били пряко засегнати от войната. Социологът Денис Волков отбелязва, че вярата в дипломатическите споразумения сред населението намалява.

Хората са склонни да не вярват в преговорите. Като цяло има по-малко вяра в споразумението. Затова расте броят на хората, които казват, че трябва да има по-мащабни военни операции, че конфликтът трябва да се реши на бойното поле.

Социолозите регистрират и дълбоко безразличие към случващото се на фронтовата линия. Руските граждани все повече се фокусират върху собственото си икономическо състояние и доходите си, вместо върху военните действия.

Хората вече нямат психологическите ресурси постоянно да следят какво става на фронта, че там умират хора. Напоследък хората не са толкова фокусирани върху това, което се случва някъде далеч, а върху това, което се случва тук: дали получават заплатата си, дали имат достатъчно пари, за да си купят това, от което се нуждаят.

Геополитическата ориентация на руското общество също се променя значително. Европа вече се възприема като основен враг, докато влиянието на традиционната антиамериканска реторика отслабва.

Старата идея, че Съединените щати са главният злодей, е разклатена.

Европейската комисия продължава да подчертава системно нарушените ангажименти от страна на Русия. Въпреки международния натиск, ситуацията на бойното поле остава решаващ фактор за бъдещето на региона.