Надежда за Афганистан: ЮНЕСКО призна изкуството на Камал уд-Дин Бехзад

Стотици години след като легендарният художник Камал уд-Дин Бехзад е творил по улиците на Херат, съвременните творци в Афганистан откриват нов стимул за живот. Признанието на неговото изкуство от страна на ЮНЕСКО вдъхна надежда в град, който се бори да съхрани своята идентичност под строги ограничения.

В малко помещение, седнал върху червен килим, 45-годишният Мохамад Юнес Кане прецизно изписва детайли, невидими за невъоръжено око. Той използва изключително фина четка, за да вдъхне живот на конски гриви и деликатни накити, следвайки традицията на миниатюрата.

„Когато рисувам, се пренасям 500 години назад, из улиците на Херат от онова време“

споделя Кане, визирайки епохата на Тимуридската империя, когато градът е бил културно средище.

Бехзад, често сравняван със своите съвременници Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели, е революционизирал изкуството в региона. Неговият стил е толкова влиятелен, че векове по-късно вдъхновява дори френския модернист Анри Матис. През декември миналата година ЮНЕСКО официално включи неговия маниер на рисуване в Списъка на нематериалното културно наследство като признание за „живото културно изразяване“.

За местните творци тази новина е лъч светлина в период на изолация. След завръщането на талибаните на власт през 2021 г., художественият живот в страната е подложен на тежки изпитания. Много галерии са затворени, а изложбите са рядкост.

„Признанието беше наистина радостна новина, дошла в момент, когато сме в мрак и се сблъскваме с много трудни условия“

казва Кане, който днес работи предимно у дома.

Едно от най-големите предизвикателства пред наследството на Бехзад е забраната за изобразяване на човешки лица, наложена от настоящото управление. В историческата цитадела на Херат лицата на фигурите в паната вече са заличени с черна боя. Въпреки това, дузина жени продължават да се събират тайно в ателиета, за да рисуват миниатюри върху стъкло. За 22-годишната Азия Арнаваз това изкуство е форма на оцеляване.

„Когато седя и работя, се чувствам напълно освободена“

споделя тя пред АФП.

Експерти като Майкъл Бари описват Херат като „Флоренция на ислямския свят“ през 15-и век. Днес оригиналните творби на Бехзад са разпръснати в престижни институции като „Метрополитън“ в Ню Йорк и Британската библиотека в Лондон. Докато достъпът до културното наследство в самия Афганистан остава ограничен, международното признание на ЮНЕСКО напомня на света, че духът на Бехзад все още е жив в ръцете на неговите наследници.